Решение № 10401 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2014 г.

Решение № 10401 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгени Цветанов Георгиев от гр. София, чрез пълномощника му адв. Стоян Андреев, срещу решение № 8352 от 30 декември 2013 г., постановено по адм. д. № 8197/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-255/30 юли 2012 г. на началника на РДНСК Югозападен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на РДНСК Югозападен район, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Пред Административен съд София-град Евгени Цветанов Георгиев е оспорил заповед № ДК-02-ЮЗР-255/30 юли 2012 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Гараж", находящ се в УПИ XI-557, кв. 314 по плана на гр. София, м. "Левски", район "Подуяне" - Столична община. Съдът е приел, че в оспорената заповед строежът правилно е квалифициран като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради липса на строителни книжа, както и това, че не са налице предпоставките за търпимост на строежа по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Поради това е отхвърлил подадената пред него жалба. Решението е неправилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният гараж е изграден през 1971 г. на уличната регулационна линия и на границата с УПИ Х-556, на калкан с входа на съществуваща жилищна сграда. Установено е също така, че за изграждането на гаража не са издавани строителни книжа. При тези данни законосъобразен е извода на административния съд, че в случая е налице незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Незаконосъобразен е обаче извода както на административния орган, така и на решаващия съд относно приложимостта на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. След като процесния строеж е изпълнен пред 07 април 1987 г., то въпроса за неговата търпимост следва задължително да бъде разгледан. Това е направено и в оспорената пред съда заповед, и в оспореното решение на административния решение, като и в двата случая е приета неприложимост на цитираната правна норма. Релевантните обстоятелства за търпимост на строежа съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно Закона за устройство на територията. Установено е по делото, че в случая се касае за постройка от допълващото застрояване, разположена на уличната регулационна линия и на вътрешната регулационна линия със съседния урегулиран поземлен имот на калкан със съществуващата в този имот сграда. Доколкото по делото не е установено наличието на градоустройствен план към времето на извършването на строежа, то очевидно към този момент гаражът не е търпим. Тази постройка обаче - обратно на изложеното от административния съд, е допустима съгласно сега действащия Закон за устройство на територията. Текстовете на чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗУТ допускат изграждането на постройки от типа на процесната да бъдат изградени на страничната регулационна линия и на уличната регулационна линия. Липсата на съгласие от собственика на съседния урегулиран поземлен имот, на което се е позовал първоинстанционният съд, не е елемент от допустимостта на постройката съгласно правилата и нормативите за извършване на строителството. Поради това строежът отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Като е приел неприложимост на посочената разпоредба, установяваща забрана за премахване на търпими строежи, административният съд е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Поради това оспореното решение ще следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което незаконосъобразната заповед на началника на РДНСК Югозападен район ще следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното искане ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на касатора Евгени Георгиев направените пред двете съдебни инстанции разноски общо в размер на 165 лева, от които 15 лева държавни такси и 150 лева - депозит на възнаграждение на вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,