Решение № 9542 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2020 г.

Решение № 9542 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "АЛТЕРА ГРУП" ЕООД, гр. София, подадена чрез управителя Р. Койнов, срещу решение № 6289 от 28.10.2019 г. по адм. дело № 7169/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002216006676-091-001/14.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 850/2.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на 990, 00 лв. и лихви в размер на 78, 11 лв. и е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО за 2012 г. със сума общо в размер на 22 900, 00 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че стоките и услугите са реално изпълнени и платени. Същите са били предмет на последващи доставки към клиенти на дружеството, което се потвърждава и от допълнителната ССЕ. Според касатора липсата на доказателства за кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците не е основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно практиката на СЕС. Съдебното решение е постановено в противоречие със заключението на ССЕ и с нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Иска решението да бъде отменено с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. София, чрез юрк. Василева, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002216006676-091-001/14.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 850/2.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на 990, 00 лв. и са определени лихви в размер на 78, 11 лв. и е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО за 2012 г. със сума общо в размер на 22 900, 00 лева. За да обоснове този резултат, съдът е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията и при правилно приложение на материалния закон. Установил е от фактическа страна, че предмет на спора е непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2000000045/17.12.2012 г., издадена от "В и В ГРУП" ЕООД, за изработка на шаблон за уеб сайт, както и извършеното увеличение на ФР за 2012 г. със сумата от 22 900, 00 лв. - непризнаване за данъчни цели на счетоводни разходи, обективирани във фактури, издадени от "КД СТУДИО 2" ЕООД за "изработка на дигитални изображения", "КОМФОРТ ЕЪР" ЕООД - "дизайн", "ЕЛМ-64" ЕООД - рекламни материали, "ЛИПНИК ТРЕЙДИНГ" ЕООД с предмет "услуга", "В И В ГРУП" ЕООД - изработка на шаблон за уеб сайт, за които липсват доказателства за реалното им изпълнение. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение – основно и допълнително на ССЕ, и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Приел е, че законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурата с издател "В И В ГРУП" ЕООД, тъй като освен процесната фактура от страна на РЛ не са ангажирани други доказателства обективиращи реалното изпълнение на услугата. Що се отнася до увеличението на ФР за 2012 г., съдът е приел за законосъобразно приложена нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 16, ал. 1, ал. 2, т. 4 от закона, тъй като не са налице доказателства по делото, установяващи изпълнението на горепосочените доставки - представени са само фактури, без договори и документи, установяващи предаване и приемане на изработеното. Решението е правилно, постановено е въз основа на съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства и в съответствие с материалния закон, като не са налице релевираните с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Обосновани са фактическите и правни изводи за липса на осъществени доставка по процесната фактура с издател - "В И В ГРУП" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки, респ. услуги, не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на данъчен кредит при доставките на стоки и услуги, следва да бъде установено прехвърляне на правото на разпореждане върху стоките като собственик от доставчик към получател, съгласно изискването на Директива 2006/112/ЕО, съответно действителното извършване на услугата. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, ревизираното лице следва докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки и услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното извършване на фактурираните услуги. По време на ревизията не са представени никакви други доказателства освен спорната фактура. Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът е обосновал изводите са за липса на реално осъществена услуга с доводи за недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Действително, според практиката на СЕС (напр. дела С-80/2011 и С-142/2011) не може да се поставя като условие за правото на данъчен кредит доказване на материално - техническата обезпеченост на доставчика, но това не изключва задължението на жалбоподателя да докаже изпълнението на фактурираните доставки - т. е. получаването на стоките, респ. услугите. В случая доказателства в тази насока освен процесната фактура не са представени от касатора, поради което законосъобразно с РА е отказан данъчен кредит свързан с фактурираната от "В и В ГРУП" ЕООД услуга за изработка на шаблон за уеб сайт. Решението е правилно и в частта на извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството, по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, със суми представляващи непризнати разходи за данъчни цели по фактури, издадени на ревизираното лице от доставчиците "КД СТУДИО 2" ЕООД, "КОМФОРТ ЕЪР" ЕООД, "ЕЛМ-64" ЕООД, "ЛИПНИК ТРЕЙДИНГ" ЕООД, "В И В ГРУП" ЕООД. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО се съдържа определение за документална обоснованост, като според ал. 1 счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая, по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, е изпълнена хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, а именно заплащане на възнаграждение за стоки, респ. услуги, без те да са реално осъществени. В мотивите на оспореното съдебно решение е направен подробен анализ на процесните доставки и събраните по делото доказателства. За всяка една липсват съответните документи, индивидуализиращи получаването на рекламните материали от "ЕЛМ-64" ЕООД, както и такива обективиращи изпълнението на услугата "изработка на дигитални изображения" от "КД СТУДИО 2" ЕООД, "дизайн" от "КОМФОРТ ЕЪР" ЕООД, изработка на шаблон за уеб сайт от "В И В ГРУП" ЕООД, като във фактурата на "ЛИПНИК ТРЕЙДИНГ" ЕООД е посочен единствено - "услуга". За целите на ЗКПО, доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да бъдат признати разходи за дейността при получателя на фактурата. Издадените първични счетоводни документи сами по себе си не доказват извършването на реално сделка, респективно не са основание за признаването им за данъчни цели на отчетените от дружеството разходи. Съобразно изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 304, 77 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,