Решение № 9915 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2020 г.

Решение № 9915 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, ул. "Нешо Чипев" № 1 и адрес на лечебното заведение в гр. Бургас, ж. к. Меден Рудник, зона А, представлявано от управителя д-р С. Апостолов, чрез пълномощника адв. П. Шивачева, подадена против Решение № 2101 от 04.12.2019 г. по адм. д. № 3179/2018 г. на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. 1 и т. 2 от Писмена покана, изх. № 29-02-751/31.10.2018 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Бургас (РЗОК) и е осъдено "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД да заплати на РЗОК-Бургас сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Твърди се незаконосъобразност на процесния административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излагат се доводи за необоснованост на акта. Според оспорващия, в поканата не е посочено правното основание, въз основа на което органът приема, че се дължи възстановяване на сумите. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника адв. Ненчева, поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса- Бургас, при редовно призоваване, не излъчва процесуален пнредставител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административен съд-Бургас е потвърдил т. 1 и т. 2 от Писмена покана, изх. № 29-02-751/31.10.2018 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Бургас, с която на основание чл. 76 а, ал. 3 от ЗЗО, жалбоподателят "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати 730 лв., получена по КП № 50 и 2 500 лв. по КП № 115.

Решението е правилно. Същото е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Установено е от фактическа страна, че между НЗОК и "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД са сключени Договори № 021372/17.05.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и № 021710/17.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури. Със заповед на директора на РЗОК - Бургас, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 3 от ЗЗО и Глава 20 и 21 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г., е разпоредено извършване на проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД. В изпълнение на заповедта, от 20.07.2018 г. до 26.07.2018 г., определените контрольори извършили проверката, резултатите от която описали в протокол, който бил връчен на управителя на 18.07.2018 г. В т. 1 от протокола, проверяващите описали, че здравно-осигурено лице (ЗОЛ) е хоспитализирано в проверяваното лечебно заведение, както следва:

• от 27. 05 - 01.06.2018 г. с ИЗ № 4976 по КП № 50 "Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза" с окончателна диагноза "мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии";

• от 02 - 12.06.2018 г. с ИЗ № 5195 по КП № 207 "Краниотомии, неиндицирани от травма, по класически начин" с окончателна диагноза "доброкачествено новообразувание на менингите обвивки на главния мозък".

Проверяващите посочили, че видно от медицинската документация на двете ИЗ, пациентът постъпил за лечение на мозъчен инсулт. В хода на хоспитализацията било установено туморно заболяване - менингеом. В ИЗ било отразено, че пациентът е показан за оперативно лечение. Същият бил дехоспитализиран на 01.06.2018 г. и на 02.06.2018 г. е хоспитализиран с ИЗ № 5195 за оперативно лечение. Предвид установените факти, проверяващите обосновали извод, че при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болничната помощ се заплаща само хирургичната КП.

В т. 2 от протокола проверяващите описали, че ЗОЛ е хоспитализирано в проверяваното лечебно заведение, както следва:

• от 04 - 06.06.2018 г. с ИЗ № 5271 по КП № 115 "Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми" с окончателна диагноза "травматичен шок, контузио капитис, комоцио церебри, фрактура феморис декстра";

• от 07 - 18.06.2018 г. с ИЗ № 5391 по КП № 218 "Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става" с окончателна диагноза "счупване на шийката на бедрото, закрито".

Проверяващите посочили, че видно от медицинската документация на ИЗ № 4462, пациентът постъпил за лечение в безпомощно състояние, не можел да се движи и комуникира. В хода на хоспитализацията била направена консултация с ортопед с преценка за оперативно лечение. Пациентът бил дехоспитализиран на 06.06.2018 г. и на 07.06.2018 г. е хоспитализиран с ИЗ № 5391 за оперативно лечение. Предвид установените факти, проверяващите обосновали извод, че при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болничната помощ се заплаща само хирургичната КП.

На основание чл. 76 а, ал. 2 от ЗЗО и чл. 349 от НРД за медицински дейности за 2018 г., проверяващите съставили Протокол за неоснователно получени суми № 882/26.07.2018 г., който връчили на управителя на лечебното заведение на 26.07.2018 г. В т. 1 от протокола е вписано, че неоснователно получената сума за ИЗ № 4976 е за 1 бр. хоспитализация на пациента по КП № 50 и е в размер на 730 лв. В т. 2 е вписано, че неоснователно получената сума за ИЗ № 5271 е за 1 бр. хоспитализация на пациента по КП № 115 и е в размер на 2500 лв.

В становище до директора на РЗОК – Бургас, управителят на "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД е оспорил констатациите по т. 1 и т. 2 от протокола за неоснователно получени суми. По повод оспорването било проведено заседание на арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО и е съставен протокол, в който комисията посочила, че в конкретния случай неоснователно получените суми са заплатени на лечебното заведение, а в този случай възраженията срещу ПНПС се разглеждат по реда на чл. 76 а от ЗЗО и чл. 396 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., а именно от директора на РЗОК - Бургас. По тези съображения възраженията били оставени без разглеждане, а арбитражното производство- прекратено. С оспорените части от Писмена покана, изх. № 29-02-751/31.10.2018 г. на директора на РЗОК - Бургас, на основание чл. 76 а, ал. 3 от ЗЗО, жалбоподателят "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати 730 лв. получена по КП № 50 и 2 500 лв. по КП № 115.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесната писмена покана с изх. № 29-02-751/31.10.2018 г. на директора на РЗОК - Бургас е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на разпоредбата на чл. 76 а, ал. 3 от ЗЗО. Не се възприема касаторовото възражение за немотивираност и липсата на правни и фактически основания на обжалвания акт. На първо място, в титулната част на оспорения административен акт е посочено правилно определеното от органа правно основание за издаването му - чл. 76 а, ал. 3 от ЗЗО. От друга страна, непосочването на правното основание, предоставящо права на органа да издаде съответния акт, не може да доведе до недействителност на издадения акт, защото достатъчно е по силата на дадения нормативен акт съответният орган да притежава правомощия да издава актовете, какъвто е процесният случай. Непосочването или погрешното посочване на правното основание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 от АПК, поначало не опорочава формата на акта, тъй като, за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда. Видно от оспорения акт същият препраща към констатациите в Протокол № 879/26.07.2018 г. и Протокол за неоснователно получени суми № 882/26.07.2018 г., изготвени от длъжностни лица - служители на РЗОК- Бургас, назначени със Заповед № РД-25-1030/18.07.2018 г. на директора на РЗОК- Бургас. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Република България и трайната практика на ВАС не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на административния акт и е възможно да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случаите, когато оспорваният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения също се приемат за мотиви на самия акт. В изготвения протокол за резултатите от извършената проверка надлежно е посочено правното основание въз основа, на което следва да се възстановят заплатените суми по процесните клинични пътеки. Видно от страница втора на процесната писмена покана, при всяко от нарушенията дословно е възпроизведен текстът на нарушената норма на чл. 349 от НРД за 2018 г. Видно от данните по делото и наличните писмени доказателства, касаторът е запознат с факта, че проведеното производство е по реда на чл. 76а, ал. 1 и сл. от ЗЗО. Липсата на изписване на нарушената правна норма в цифров вид не води до извод за нарушаване на правото на защита на касационния жалбоподател, доколкото същият е надлежно информиран за извършените нарушения.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че неучастието на третото определено лице в проверката не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, до нищожност на изготвените протоколи или незаконосъобразност на извършеното действие. В чл. 72 от ЗЗО и НРД за МД за 2018 г. липсват изисквания досежно състава на комисията, извършваща проверката, както и относно броя на включените в нея лица, с изключение на изискването проверката да се извършва от надлежно определени длъжностни лица-контрольори, което изискване е спазено. Видно от доказателствата по делото, посочените лица са лекари и заемат длъжността "контрольор" в РЗОК-Бургас и проверката е извършена от компетентни лица по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Изложените в тази насока подробни мотиви от съда изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция.

Арбитражната комисия правилно е оставила възражението без разглеждане и прекратила арбитражното производство с мотив, че компетентен да го разгледа е директорът на РЗОК. При систематичното разглеждане и тълкуване на чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО се обосновава извод, че арбитражната комисия решава спорове, свързани с нарушения по Закона за здравното осигуряване, изискващи налагане на санкции. Арбитражната комисия притежава компетентност да се произнася в случаите, при които са установени нарушения, подлежащи на наказване по реда на чл. 76 от ЗЗО. В производството по издаване на покана за възстановяване на неоснователно получени суми по чл. 76 а от ЗЗО, каквото е настоящото, не е предвидена възможността за оспорване на констатациите на проверяващите лица пред арбитражна комисия. Предвид посочения факт, неоснователно е и възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неразглеждане на възражението му от арбитражна комисия.

Нормата на чл. 349 от НРД за МД за 2018 г. изрично урежда, че при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болнична помощ се заплаща само хирургичната КП. В случая и при двамата пациенти, оперативното лечение е извършено при втората хоспитализация. Съществено нарушение е отчитането на терапевтични КП при положение, че по време на провеждането им са налице достатъчно индикации за провеждане на оперативно лечение, като в посочените случаи лечебното заведение е следвало да отчете хирургичната КП, а не терапевтичната, тъй като непосредствено след дехоспитализирането на пациентите, те отново са постъпили за оперативно лечение, което също е платено от НЗОК.

Не се споделя касаторовото твърдение за липса на такива индикации. От данните по делото и приложените писмени доказателства се установява, че при провеждане на терапевтичните пътеки са поставени диагнози, изискващи оперативно лечение. Както правилно е възприел съдът, още в този момент е била ясна необходимостта от преминаване към хирургична пътека, като по време на провеждане на същите е предвидена възможност и за терапия, но въпреки това е довършена терапевтичната пътека. Налице е двойно плащане, което не е било необходимо с оглед категоричните данни за необходимостта от оперативно лечение. Тези действия на касатора са ощетили НЗОК. В хипотезата на чл. 76 а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.

Предвид изложеното тезата, която развива касатора за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената по същество с него оспорена част от писмена покана, не може да бъде споделена. Отхвърляйки подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставки за издаване на писмената покана. Същата е произнесена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване и при правилно приложение на материалния закон.

Неоснователни са наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. Съгласно цитираната по-горе разпоредба от НРД за МД за 2018 г., на изпълнителя на болнична помощ в случая се заплаща само хирургичната пътека.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,