Решение № 3939 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 744/2013 г.

Решение № 3939 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 744/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Галин Илиев Господинов, от гр. Шумен, срещу решение № 110/03.12.2012 г., постановено по адм. д. № 245/2012 г. на Административен съд - гр. Шумен, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-СИР-114/28.06.2012 г. на н-к РДНСК, Североизточен район. Ответникът, н-к РДНСК, Североизточен район, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Шумен, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Галин Илиев Господинов срещу Заповед № ДК-02-СИР-114/28.06.2012 г. издадена от н-к РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "едноетажна постройка с метален навес", намиращ се в поземлен имот 000492, землище на с. Лозево, м. "Орман Алтъ", около яз. "Лозево, община гр. Шумен. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, че същият не е търпим, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Оплакванията касаят обстоятелство, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, като се твърди, че неправилно съдът е приел обратното. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е собственик имота, включително и на процесния строеж, изпълнен в него, който имот е извън населеното място. Няма спор също така, че строежът е изпълнен през 1959-1960 г. без строителни книжа. Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване. За да се приеме, че строежът е търпим, следва да са налице условията на посочената хипотеза, които са кумулативно предвидени. В конкретния случай строежът е изграден в неурегулиран терен, извън населеното място, като към момента на изграждането му са действували ЗПИНМ (отм.) и издадените въз основа на него Строителните правила и норми за изграждане на населените места. Съгласно тези правила изграждането на постройки за охраняване на язовири е могло да се извърши при определени условия, именно застроената площ да е до 12 кв. м. и с височина до 2.50 м., както и без бетонни или железобетонни основи и стрехи и метални конструкции. В случая процесният строеж е с квадратура надвишаваща посочената по-горе, както и е изградена върху бетонови основи и стоманобетонова покривна плоча. С оглед на това при правилно пригане на действувалите законови нормативи съдът е приел, че строежът не отговаря на правилата и нормативите към момента на изграждането му. Освен това съгласно сега действуващата нормативна уредба по ЗУТ, също е недопустим, тъй като е в нарушение на чл. 59, ал. 1 ЗУТ, съгласно който застрояване извън границите на урбанизираните територии се допуска при спазване на предвижданията на общия устройствен план за територията на общината или за част от нея, и въз основа на действуващ застроителен план за имота. В конкретния случай, след влизането в сила на ЗУТ, няма данни да е приеман общ устройствен план или застроителен план за процесния имот, поради което строежът е недопустим и с оглед сега действуващата нормативна уредба. Обстоятелство, че е предприето одобряване на ПУП от страна на общината е за бъдещо урегулиране на имота и не санира тези изисквания с обратна дата, още повече, че съгласно на чл. 125, ал. 4 /редакция към момента на издаване на заповедта, а сега ал. 5/ ЗУТ, не се допуска отразяване в ПУП на неразрешените строежи, т. е. на незаконните сторожи, какъвто е настоящия. По делото е установено също така, че навесът към постройката е изграден през 2008 г. и представлява част от нея, поради което за тази част на строежа също са неприложими хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ. С оглед изложеното при правилно прилагане на закона и обосновано първоинстанционният съд е приел, че за процесния строеж е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, строежът не е в режим на търпимост и поради това подлежи на премахване. Въпросът дали подлежи на узаконяване по новоприетия § 127 от ЗИД на ЗУТ от 2012 г., не подлежи на обсъждане в настоящето производство, тъй като законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването й, а в посочения ЗИД на ЗУТ липсва преходна норма относно приложимостта й към висящите производства. Неоснователно е оплакването, че административният орган не е установил кой е извършител на сторежа, след като жалбоподателят, като негов собственик и собственик на терена, може да бъде адресат на същата за премахване на незаконния строеж, а освен това с факта на закупуването на терена и сторежа, придобива и качеството на възложител. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които се споделят изцяло от настоящия състав, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК