Решение № 215 от 9.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2017 г.

Решение № 215 от 9.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 ГПК. Образувано е по молба на В. Д. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 и пр. 2 ГПК на влязлото в сила неприсъствено решение № 2029 от 18.05.2017 г. по гр. д. № 12697 по описа за 2016 г. на Варненски районен съд. С това решение е признато за установено по отношение на ищеца В. Х. Г., че В. Д. Г. му дължи заплащането на следните суми, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5740/05.10.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 12697/2016 г. по описа на В., 16с., както следва: сума в размер от 1337,79 /хиляда триста тридесет и седем лева и седемдесет и девет ст./ лв., представляваща главница в размер на 684 евро, за периода от 9 месеца от м. I-м. IХ.2016 г. вкл., представляваща э от задълженията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от **** г., сключен между В. Х. Г. и В. Д. Г. от една страна като кредитополучатели /солидарни длъжници/ и Българска пощенска банка АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК. Със същото решение В. Д. Г. е осъдена да заплати на В. Х. Г. сумата от 206.76/ двеста и шест лева и седемдесет и шест ст./ лева, представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 26.76/двадесет и шест лева и седемдесет и шест ст. /лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Молителят поддържа, че за да постанови решението съдът е счел, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение, но този извод е неправилен. Твърди, че с нарочна молба е заявила искане за оттегляне на пълномощията на представляващия я адвокат, за отлагане на делото с оглед организиране на защитата си, както и, че е предоставила на съда разглеждането на делото в случай, че не уважи искането за отлагане. Игнорирайки тази молба съдът е приел, че липсва изразено от нея становище делото да се гледа в нейно отсъствие и е постановил неприсъственото решение. Счита, че по този начин са нарушени правата й на участие в процеса и на надлежно представителство. Ответникът по молбата В. Х. Г. в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е подал писмен отговор чрез адв. Д. П., в който взема становище, че същата е недопустима, тъй като не съдържа изложение на основанията за отмяна, евентуално - че е неоснователна. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че са налице първите две възможни хипотези - поради нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможността да участва в производството и да бъде надлежно представлявана. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството - ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. Отмяна на влязло в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 2 ГПК може да бъде постановена, когато страната не е била надлежно представлявана като резултат от извършено от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Такава би била хипотезата, когато съдът й е назначил особен представител, без да са били налице предпоставките за това, ако редовно упълномощен от страната процесуален представител не е бил допуснат до участие в производството без основание и др. под. Във всеки случай, за да е налице това основание за отмяна, е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да не е осъществено надлежно представителството на страната в производството. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата, обосноваващо наличието и на двете основания за отмяна, се сочи обстоятелството, че въпреки липсата на всички изискуеми от закона кумулативни предпоставки съдът е постановил неприсъственото решение. В процесния случай при извършената служебна проверка не се установява наличието на поддържаните от молителя основания по чл. 303, т. 5 пр. 1 и пр. 2 ГПК. Видно от данните по делото молителката е ответник по иск по чл. 59 ЗЗД, предявен от бившия й съпруг; получила е исковата молба лично на 07.11.2016 г.; на 08.12.2016 г. е подала отговор на исковата молба чрез адвокат Б. Ц., упълномощен на 09.11.2016 г. / лист 69 и 70 от делото/ като е релевирала и възражение за прихващане; в този отговор е направила и искане да и се даде възможност да ангажира доказателства за установяване на обстоятелството, че поради непредвидени обстоятелства адвокатът й не е депозирал в срок отговора на исковата молба; с разпореждане от 09.12.2016 г. съдът е оставил това искане без движение и е указал на молителката да конкретизира дали искането й е по чл. 64, ал. 2 ГПК и кои са непредвидените обстоятелства за неспазването на срока; с молба от 27.12.2016 г. пълномощникът й е уточнил, че искането е за възстановяване на срок за отговор на исковата молба, както и да се предостави възможност за ангажиране на доказателства за здравословното му състояние, което му е попречило да я подаде в срок, с оглед новогодишните празници; С разпореждане от 05.01.2017 г. съдът на основание чл. 66 ГПК е насрочил съдебно заседание за разглеждане на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК; за това заседание ответницата е редовно призована на 16.01.2017 г.; заседанието е проведено на 08.02.2017 г. като ответницата не се е явила и не е изпратила процесуален представител; с определение от 16.02.2017 г. искането за възстановяване на срок за отговор на исковата молба е оставено без уважение и препис от това определение е връчен на молителката чрез адв. Ц. на 23.02.2017 г.; с определение от 08.03.2017 г. съдът е изготвил проекто-доклад по делото, в който е отразил, че отговорът на исковата молба е депозиран след изтичане на преклузивния срок, поради което и не може да бъде зачетен, и е насрочил първото съдебно заседание за 12.04.2017 г.; за това заседание ответницата е нередовно призована, поради което съдът е насрочил ново заседание на 10.05.2017 г.; ответницата лично е получила призовката на 21.04.2017 г.; същата не се явила в съдебното заседание, но на същата дата е входирала молба, в която е заявила, че оттегля пълномощията на адвокат Ц. поради дългото му боледуване и прави искане за отлагане на делото с оглед да й се даде възможност да ангажира друг адвокат, а в случай, че съдът не уважи искането за отлагане - предоставя "разглеждането на делото, по усмотрение на съда"; видно от протокола на съдебното заседание от 10.05.2017 г. съдът е уважил главното искане като е отложил същото за друга дата - 17.05.2017 г., с оглед ответницата да има възможност да организира защитата си като упълномощи друг адвокат; първото съдебно заседание по делото е проведено на 17.05.2017 г. като в същото ответницата, редовно призована, не се е явила, не е изпратила представител и не е правила никакви искания по хода на делото; в това заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, каквото е и постановено. Видно от изложеното в процесния случай са били налице всички изискуеми от процесуалния закон - чл. 238, ал. 1 ГПК, предпоставки за постановяване на неприсъствено решение - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото - 17.05.2017 г., без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. При това положение твърдението на молителката за допуснати процесуални нарушения от съда, които са довели до лишаването й от право на участие в процеса и до ненадлежно представителство са необосновани и неоснователни. Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл. 303, т. 5 пр. 1 и пр. 2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Предвид изхода разноски на молителя не се следват, а ответникът по молбата не е претендирал присъждането на такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение