Решение № 11622 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2019 г.

Решение № 11622 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Р. Каменов, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Р. Апостолова от САК, срещу решение № 15900 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 13513/2017 на Върховния административен съд, шесто отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение по т. 2. 1 по Протокол № 34 от заседание на Прокурорската колегия/ПК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 25.10.2017 г., с което на Каменов е наложена дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/- "намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 6 месеца за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, допуснал е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че решението е необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде отменено оспореното решение на ПК на ВСС. Претендира се присъждането на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът – прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез своя процесуален представител, оспорва жалба и моли съда да остави в сила съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решение №15900 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 13513/2017 г. Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Р. Каменов против решение по т. 2. 1 от протокол № 34 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.10.2017 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ на Каменов е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт. За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният административен акт е издаден при изяснени факти и обстоятелства, както и че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки. Решението е издадено в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Като краен резултат съдът е счел, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно от страна на ПК на ВСС. Така мотивиран е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Основателно е възражението на касатора, че съдът се е произнесъл и по дисциплинарно нарушение, по отношение на което ПК на ВСС е прекратила дисциплинарното производство и за което касаторът не е наказан. На прокурор Каменов е наложено дисциплинарно наказание за нарушение, описано по следния начин: на 15.01.2015 г. св. Мурадов /по това време изпълняващ длъжността административен ръководител на РП – Карлово/ бил на преглед в Медицински център УМБАЛ "Каспела" – гр. Пловдив. Докато бил в медицинския център, по телефона му се обадил Каменов, като поискал среща с него. Срещата се състояла на същия ден. На нея Каменов споделил, че в РП – Карлово се водело дело срещу лице с малко име С., който бил син на негов приятел. Каменов поискал от св. Мурадов въпросното дело, водено срещу лицето С. да бъде преразпределено за наблюдение на прокурор П. Радева от РП – Карлово. На искането св. Мурадов заявил, че това нямало как да стане, тъй като това означавало да се манипулира избора на случайно разпределение на делата. С това разговора на двамата приключил. Делата били разпределени, на случаен принцип на друг прокурор. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт. За това нарушение на Каменов е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца". Неправилен се явява изводът на тричленния състав, че решението на ПК на ВСС, с което е наложено дисциплинарно наказание на Каменов за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ/в редакцията от 9.08.2016 г. / е в съответствие с материалния закон. Съгласно а чл. 307, ал. 1 и 2 ЗСВ на съдия, прокурор и следовател, на член на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършване на дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Видно от разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ/в редакцията й от 9.08.2016 г., на Каменов е наложено дисциплинарно наказание за следните нарушения: по т. 3. действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт и по т. 4. неизпълнение на други служебни задължения. В решението на ДС е посочено в какво точно се изразява извършеното нарушение. Съставът е приел, че като е поискал от прокурор Мурадов като административен ръководител да замени определения наблюдаващ прокурор по преписката, прокурор Каменов е извършил действие в нарушение на правилата за разпределение на делата, което се явява неизпълнение на служебните задължения на магистрата, произтичащи от нормите на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 9 ЗСВ във вр. с чл. 10 и чл. 14 НПК, които установяват задължението на магистратите да съобразяват действията си със закона, респ. да се въздържат от действия, които биха били в нарушение на закона, като същевременно законът въвежда правила, осигуряващи независимост на решаващите делата магистрати и възможност да вземат решенията си по вътрешно убеждение, ръководени от закона, в това число въвежда правила относно разпределението на делата. Това действие на прокурор Каменов според ДС се явява и нарушение на КЕПБМ, което накърнява престижа на съдебната власт, защото нарушава принципа на независимост, формулиран в т. 1. 3 КЕПБМ, който изисква от магистратите да се въздържат от действия, които биха накърнили независимостта на колегите си, на принципа на вежливост и толерантност и по специално на правилото по чл. 4. 4 КЕПБМ, което изисква колегиалните отношения между магистратите да се основават на взаимно уважение и толерантност, както и на принципа за почтеност и благоприличие и правилата за прилагането му, съгласно които магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; с личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извън служебната си дейност магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтенност; следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; и да е последователен и неотклонен при спазване на правните и етични норми/чл. 5. 3, 5. 5, 5. 6, и 5. 8 КЕМБМ. Според ДС всяка постъпка в нарушение на основните етични принципи, сред които принципа на независимост, накърнява престижа на съдебната власт, тъй като основателно би подкопала доверието на обществото към органите на съдебната власт, респ. към техните актове като справедливи. Описаните по-горе факти са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4. ЗСВ. Настоящата инстанция намира, че така описаните факти не осъществяват нито състава на чл. 307, ал. 3, т. 3, ЗСВ, нито този на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ/ в редакцията им към 9.08.2016 г. / В случая с поведението си прокурор Каменов не е нарушил никоя от посочените по-горе разпоредби на ЗСВ и на НПК. Неговото поведение е съобразено с нормите на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗСВ, както и с разпоредбите на чл. 10 и чл. 14 НПК. Не е нарушена нито неговата независимост, нито независимостта на друг магистрат в резултат на действия или бездействия на наказания магистрат, няма данни да е взел решение във връзка с работата си, воден от други фактори, а не от вътрешното си убеждение, няма и данни магистратът да е въздействал на друг магистрат да вземе решение в противовес с вътрешното му убеждение при решаването на конкретен случай. На следващо място не може да се приеме, че прокурор Каменов е нарушил правилото за случайното разпределение на дела, тъй като същият няма правомощия да разпределя дела. Следователно няма как да наруши правило, което не го касае пряко и което няма връзка с неговите служебни задължения. От горното може да се направи извод, че описаните в решението на ДС действия на дисциплинарно наказания прокурор Каменов не осъществяват от обективна и субективна страна състава на дисциплинално нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Описаното поведение на магистрата не може да се квалифицира и като нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ поради следните съображения: На първо място не е нарушен принципът на независимост, регламентиран в КЕПБМ, както бе отбелязано по-горе няма данни за нарушаване на този принцип. По преписката няма данни прокурор Каменов да е нарушил някой от останалите принципи в КЕПБМ. Дори да се приеме, че някой от тези принципи е бил нарушен от магистрата, то съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ/в редакцията й към 9.08.2016 г. / това обстоятелство не е достатъчно, за да се квалифицира извършеното като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Фактическият състав на цитираната правна норма изисква определен резултат, а именно да е накърнен или да се накърнява престижът на съдебната власт. Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото. Т. е. действието или бездействие, с което е нарушен КЕПБМ, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. За де се урони престижа на съдебната власт е необходимо нарушението на КЕПБМ да извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора. Защото престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. Следователно, за да се промени тази субективна оценка е необходимо постъпката на магистрата, с която е нарушен КЕПБМ, да е достигнала до съзнанието на определен кръг от хора извън съдебната власт. В случая няма данни поведението на магистрата да е извършено пред публика, или да е станало достояние на определен кръг от хора извън съдебната система. Гореизложеното води до извод, че с поведението си дисциплинарно наказаният магистрат не е уронил престижа на съдебната власт. Изложените съображения обосновават извод за незаконосъобразност на решението на ПК на ВСС, с която е наложено дисциплинарно наказание на прокурор Каменов. С оглед изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, но тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отмени решението на ПК на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Р. Каменов. При този изход на спора основателна и доказана е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Ето защо и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, при липса на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 1570 /хиляда петстотин и седемдесет лева/ лв. – съдебни разноски за касационната инстанция - адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и платена държавна такса. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, ІІ колегия