Решение № 2419 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6080/2012 г.

Решение № 2419 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6080/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" - Варна и Нежля Неджати Амди-Ганева от гр. Добрич, против Решение № 652/09.03.2012 г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. № 1610/2011 г. С обжалваното решение е изменен Ревизионен акт № 1004206/03.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна - ИРМ Разград, в частта, потвърдена с Решение № 80/11.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и Управление на Изпълнението", понастоящем "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ - Варна при Централно Управление на НАП, относно установените на Нежля Неджати Амди-Ганева от гр. Добрич, данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г. - главница в размер на 31 498 лв. и лихва в размер на 5 769.90 лв.; и за 2009 г. - главница в размер на 26 061.94 лв. и лихва в размер на 1 827.28 лв., като е установено задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г. - главница в размер на 28 498 лв., със съответстващата лихва; и за 2009 г. - главница в размер на 23 221.41 лв., със съответстващата лихва. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в останалата му част и е осъдена Нежля Неджати Амди-Ганева да заплати по сметка на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 454.28 лв. В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението, в частта, в която е изменен РА. Наведените касационни основания са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Възраженията се свеждат до неправилно образуване на данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК за 2008 г., както и неправилно изключване на сума от разходната част на баланса на паричния поток за 2009 г. Иска се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на Нежля Неджати Амди-Ганева се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че липсва основание за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, която освен това е определена неправилно за всеки един от данъчните периоди - в тази насока са изложени подробни мотиви за всеки период поотделно, като се твърди и неправилна преценка от страна на приходната администрация на всички доказателства. Релевира се тезата, че ако органът по приходите твърди, че за съответната година жалбоподателката е укрила доходи и въз основа на това е определил размер на дължимия данък, то следва остатъкът от установения размер на доходите с неустановен произход да се признае като начално салдо за следващата година, което неправилно не е сторено. Иска се отмяна на решението и се претендират се разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от страни по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователни касационните жалби. Административен съд Варна е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. Съдът е описал много подробно в мотивите на решението фактическите констатации на органа по приходите по време на ревизията, правните му основания за определяне по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК на допълнително задължение за данък върху доходите на ревизираното лице за отчетните години, след задълбочен анализ на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. От доказателствата по делото съдът установил, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за преминаване към ревизия по особения ред, като е посочено, че са налице данни за укрити приходи, а декларираните приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на жалбоподателката за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. След подробен анализ съдът приел, че за 2007 г. приходите са в размер на 10 678.83 лв., а разходите - в размер на 13 569.04 лв., следователно е налице превишение в размер на 2 890.21 лв., което представлява основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, а дължимият данък е в размер на 1 161.78 лв., авансово внесеният данък е в размер на 413.14 лв., т. е. сумата за внасяне за 2007 г. е 748.64 лв., върху която за периода 01.05.2008 г. - 08.11.2010 г. е начислена лихва в размер на 250.05 лв. По отношение на финансовата 2008 г. съдът установил, че общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер на 285 980.07 лв.; след приспадане на внесените за сметка на жалбоподателката осигурителни вноски за 2008 г. от 130 лв., общата годишна данъчна основа за 2008 г. е в размер на 285 850.07 лв. Годишното данъчно задължение, определено по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 28585 лв., от което след приспадане на авансово внесения данък от 87 лв., се получава сумата за внасяне за 2008 г. - 28 498 лв., със съответстващата лихва. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че получена сума без произход 30 925 лв. въз основа на анализа на движението на банковите сметки, следва да бъде приспадната сумата 30 000 лв., преведена от "Нели брокърс 74" ЕООД по сметка в "Райфайзен банк" АД и получена от жалбоподателката, при което сумата без доказан произход в тази част ще бъде определена в размер на 925 лв., която следва да бъде добавена към установеното превишение на извършените разходи над получените приходи в брой - 283 153.07 лв. (приета с РА), при което данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ, определена по реда на чл. 122 от ДОПК, ще бъде в размер на 284 078.07 лв. Аргументите за приспадане на сумата от 30000 лв. се свеждат до обстоятелството, че недекларирането от търговското дружество на тази сума като предоставена на едноличния собственик на капитала, не обосновава извод за неустановеност на произхода на тези парични средства. Посочено е че този факт е релевантен при ревизия на юридическото лице. По отношение на финансовата 2009 г. съдът приел, че РА като превишение на извършените разходи над получените приходи в размер на 264 719.44 лв., следва да бъдат приспаднати две суми -18405.28 лв., преведени от МЗХ по сметката на жалбоподателката и върнати от нея на правоимащите лица през м. 05.2009 г.; и 10 000 лв. заем, получен от Петър Димитров на 02.03.2009 г. и внесен по банкова сметка на 06.03.2009 г. в "Райфайзен банк" АД, т. е. общо 28 405.28 лв. Така сумата на превишението е определена в размер на 236 314.16 лв.; след добавянето на сумата 15 000 лв., получена от "Нели брокърс 74" ЕООД е получена сума в размер на 251 314.16 лв., за която не е доказан законен произход и същата на осн. чл. 122 от ДОПК следва да бъде определена като данъчна основа за облагане по реда на ЗДДФЛ. Общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2009 г. ще бъде в размер на 258 213.64 лв.; поради липса на внесени за сметка на жалбоподателката осигурителни вноски това е и общата годишна данъчна основа на 2009 г. Годишното данъчно задължение, определено по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 25821.36 лв., от което след приспадане на авансово внесения данък от 2 599.95 лв. се получава сумата за внасяне за 2009 г. - 23 221.41 лв., със съответстващата лихва. Горното е мотивирано с обстоятелството, че жалбоподателката е била единствено титуляр на сметката, по която МЗХ са върнали неправомерно удържаните данъци, и сумата е върната без остатък на правоимащите лице в периода 29.05. - 31.05.2009 г., от което е направен извод, че тази сума е следвало да бъде изключена изцяло от баланса на паричните средства, а по отношение на 10 000 лв. заем, получен от Петър Димитров на 02.03.2009 г. и внесен по банкова сметка на 06.03.2009 г., съдът е извел, че твърденията на данъчните не се ползват от презумпцията за вярност, поради липсата на факти, удостоверяващи това твърдение, поради което същото е недоказано. При гореизложените съображения Административен съд Варна изменил оспорения ревизионен акт. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че обжалваният ревизионен акт, издаден от органа по приходите, е валиден акт, издаден от орган с материална компетентност и при спазване на материалноправните норми. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационните жалби, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Правилно Административен съд Варна е установил, че са налице основанията за извършване на ревизия по особен ред - налице са данни за укрити приходи, а декларираните приходи и доходи на Нежля Амди не съответстват на имущественото й и финансово състояние. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. Последното не е направено, като първоинстанционният съд много подробно е обсъдил доказателствата и е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция, защо не дава вяра на изложените съображения за симулация на подписаните предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, както и на представените договори за заем, разписки, запис на заповед и събраните гласни доказателства - свидетелски показания на Стоян Вълчев, Ивелин Иванов и Галина Стоянова в подкрепа на твърденията на Амди. Предвид на изложеното, касационната жалба на Нежля Амди от гр. Добрич се явява неоснователна. В нея не се съдържат конкретни основания, обуславящи неправилност на съдебното решение, а са изложени доводите по съществото на спора, такива, каквито са изложени и пред първата съдебна инстанция. От друга страна неоснователна е и касационната жалба на директора на "ОДОП" - Варна. Правилно и мотивирано АС Варна е определил защо сумите от 30000 лв. за 2008 г., получени от "Нели Брокърс 74" ЕООД, 18405,28 лв. получена от МЗХ и 10000 лв. заем от Петър Петров за 2009 г. не следва да се включват в годишната данъчна основа, определена по чл. 122 от ДОПК. Мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че щом като не е ясно основанието за извършения превод от "Нели брокърс" на Нежля Амди, то от това следва изводът, че сумата е с неустановен произход и представлява облагаем доход, както и твърденията, че получената сума от Министерство на земеделието не е върната на правоимащите лица. По отношение заема от Петър Димитров първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, и обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение