Решение № 1380 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2014 г.

Решение № 1380 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1711/10.07.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 777/2014 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 031303575/14.11.2013 г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ-Шумен, потвърден с Решение № 914/7.02.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено при несъобразяване с разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 11, ал. 3 от ЗНАП. Твърди се, че ЗВР е издадена от Светлана Каменова Петрова, оправомощено лице съгласно заповед № 622/7.05.2013 г., /неправилно посочено в жалбата, че е издадена през 2014 г./. Касаторът счита, че цитираната Заповед № 622/7.05.2013 г. на директора на ТД на НАП-Варна е служебно известна на съда. Прилага я и към касационната си жалба. Според касатора с посочената заповед е отменена заповед № 1597/1.11.2012 г., с която са определени органите по приходите, които да издават ЗВР на основание чл. 112 от ДОПК и пред определените органи за възлагане на ревизии няма изрично посочване "за ИРМ". Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Панта Рей" ООД, оспорва КЖ чрез адв. Георгиева и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество КЖ е основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, гр. Варна е бил Ревизионен акт /РА/ № 031303575/14.11.2013 г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ-Шумен, потвърден с Решение № 914/7.02.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е нищожен, поради липса на териториална компетентност за органа по приходите, възложил ревизията - Светлана Каменова Петрова - началник сектор дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен. Според съда, от приложената заповед № 10/3.01.2011 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна, с която са определени правомощията на този орган по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не се установява Светлана Петрова да разполага с компетентност по възлагане на ревизии на данъчни субекти със седалище и адрес на управление в гр. Варна. От съдържанието на посочената заповед, е обоснован извод, че териториалният директор изрично е ограничил компетентността по възлагане на ревизии в рамките на територията на работното място на съответния орган по приходите, включено в обхвата на ТД на НАП гр. Варна, в случая на ИРМ Шумен. По отношение на ДЗЛ извън така очертаната територия, е видно че Светлана Каменова Петрова - началник сектор дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен, както и заместващата я Елена Спасова Христова, не са оправомощени да издават ЗВР и ЗОКО, поради което и ревизионният акт, издаден на "Панта Рей" ООД, в резултат на ревизия, образувана със ЗВР и ЗОКО, издадени от този орган, според административния съд е недействителен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, по следните съображения: Общият принцип за териториалната компетентност относно актовете, издавани по реда на ДОПК, а именно актовете, издавани от орган по приходите, съответно публичен изпълнител, е въведен с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, която гласи, че актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. С нормата на чл. 8 от ДОПК е дадена подробна уредба на компетентните териториални дирекции относно производствата по кодекса в зависимост от субектите, от чието име или срещу които е образувано административното производство. Относно компетентността по възлагането на ревизията, в чл. 112, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че ревизия може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Следователно първата преценка досежно компетентността следва да бъде направена относно това кой териториален директор е компетентен да определи, съответно кой орган по приходите следва да възложи ревизия. В конкретния случай компетентната териториална дирекция се определя по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - това е тази дирекция, в чийто териториален обхват се намира седалището на дружеството. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на възлагането на ревизията седалището на ревизираното лице е на територията на гр. Варна. Следователно, компетентен да определи възлагащия ревизията орган е териториалният директор на ТД на НАП Варна. В процесния казус изводът за нищожност на оспорения РА е мотивиран от първоинстанционния съд с липсата на териториална компетентност на органът по приходите, възложил ревизията със заповед от 8.05.2013 г. С касационната жалба обаче е представена Заповед № 622 от 7.05.2013 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която е изменена предходна негова заповед № 1597 от 1.11.2012 г., и с която са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на НАП - гр. Варна. Под номер 14 в заповедта е определена като компетентна да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК - Светлана Каменова Петрова, началник сектор "Ревизии". В Заповед № 622 от 7.05.2013 г. териториалният директор не е ограничил компетентността по възлагане на ревизии в рамките на територията на работното място на съответния орган по приходите "За ИРМ Шумен", включено в обхвата на ТД на НАП гр. Варна. Предвид на посочените констатации следва да бъде прието, че процесния РА е издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП - гр. Варна и като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. С оглед на резултата по делото разноските следва да се определят при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,