Решение № 9567 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2017 г.

Решение № 9567 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Я., чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Караиванова, против решение № 9/17.01.2017 г. по адм. дело № 249/2016 г. на Административен съд - Я., с което е отменена заповед № ТУ/04-00084/11.10.2016 г. на кмета на община Я.. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Б. М. К., от гр. В., редовно призован не се явява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Алдинова, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени заповед № ТУ/04-00084/11.10.2016 г. на кмета на община Я., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Гараж № 2", с идентификатор 87374.543.579.1, разположен северно от сграда, с адрес ул. "Б." №..., гр. Я., съдът е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което я прави незаконосъобразна. Решението е правилно. По делото е установено, че разпоредения за премахване строеж - гараж, с идентификатор 87374.543.579.1 по одобрената КККР на гр. Я., разполага с Разрешение за строеж/РС/ № 289/17.12.1990 г., издадено на името на ОбФ "Полистрой"-гр. Я., при условията на чл. 148 ППЗТСУ (отм.). Разпоредбата е разрешавала по изключение, за задоволяване на неотложни жилищни, стопански и обслужващи нужди в застроени имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по ЗРП, изключени от строителната част, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин или характер /етажност/ на застрояване, да се извършват временно строителни работи. Гаражът, като вид строителен обект, е бил допустим строеж по чл. 148, ал. 1, т. 4 ППЗТСУ (отм.). По аргумент от чл. 148, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), РС за такъв строеж се издава, при условие, че новото строителство или другите мероприятия не се предвижда да бъдат осъществени през следващите три години от издаване на РС. А. строежът бъде отчужден в срок до 5 години от издаване на РС, за реализиране на новото строителство, той не се заплаща, а собственика му е длъжен да го събори за своя сметка. От изложеното следва, че процесния гараж към датата на извършването му и сега представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, с характер на временен, за който по действащия към 1988 г. и към момента застроителен и регулационен план, не се предвижда режим на запазване, т. е гаража е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. При тези данни правилни са изводите на решаващия съд, че оспорената заповед съдържа вътрешно противоречиви мотиви, непозволяващи преценка за законосъобразност на разпореденото премахване. От една страна органът е установил наличието на цитираното по-горе РС за процесния гараж, при условията на чл. 148, ал. 1, т. 4 ППЗТСУ (отм.) и че строежа противоречи на предвижданията на действащия ПУП - ПЗ от 1988 г. за кв. "А.", гр. Я., които са за благоустрояване, а от друга е извел изводи, несъответстващи на тези му установявания. Изводите в заповедта, че строежа към 1990 г. е бил движима вещ, поради което е било възможно продаването му на ответника Б. К. с фактура № 303/28.12.1990 г. на ОФ "Полистрой"-Я., че към момента представлява строеж за който няма издадено разрешение за строеж и че поземления имот върху който е извършен строежа представлява публична общинска собственост, отреден за озеленяване, са направени в противоречие на установените факти. Това противоречие, както правилно е прието и от съда, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснати от органа при издаване на заповедта. Такова нарушение е налице и по отношение на вписания адресат - Б. М. К., който не би могъл да е собственик на гаража, поради това, че не е негов извършител и същия не е представил годен титул за собственост върху него. В случая строежа разполага с редовно издадено РС, който факт не съответства на вписаното в заповедта основание за премахване на строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а евентуално насочва на друго основание за незаконност по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По изложените съображения настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение. По част от тях са изложени мотиви, както от решаващия съд, така и от касационния. По друга част от оплакванията, касаещи изгубеното правно действие на РС от 1990 г., не се дължи произнасяне, поради заявяването им за първи път с касационната жалба, което е недопустимо. При установената правилност на обжалваното решение, същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение