Решение № 6973 от 26.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по искане за отмяна, подадено от Х. Върбанов, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], на Определение 8096 от 27.10.2021 г., постановено по адм. дело 6921 по описа на Административен съд София-град за 2021 г., с което е оставена без уважение частната жалба на искателя против Определение 3815/28.05.2021 г. по адм. дело 5301/2019 г. по описа на същия съд. Като основание за искането се сочи чл. 239, т. 5 АПК. Искателят твърди, че е бил лишен от възможността да участва в адм. дело 6921/2021 г. на Административен съд София-град, поради това че тричленият състав на съда е дал неправилни указания преди постановяване на определението, чиято отмяна се иска, за осигуряване на безплатна правна помощ на искателя, който да съблюдава за неговите интереси. Със Становище от 06.03.2023 г. (от л. 54 до л. 55 от адм. дело 10438/2022 г. по описа на Върховния административен съд), служебно назначеният на Върбанов адвокат претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът по искането за отмяна Главна дирекция Изпълнение на наказанията със седалище и адрес на управление в София, на бул. Ген. Николай Столетов 21 представя възражение в срока по чл. 242, ал. 3 АПК, с което го оспорва, като неоснователно, поради липса в кориците на адм. дело 6921/2021 г. на Административен съд София-град на подадено от Върбанов искане за предоставяне на безплатна правна помощ за производството по частната му жалба срещу Определение 3815/28.05.2021 г. по адм. дело 5301/2019 г. по описа на същия съд. Иска отхвърлянето му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Определението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по реда на чл. 285, изр. трето от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), след подадена от Върбанов жалба против Определение 3815/28.05.2021 г. по адм. дело 5301/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, посочена като правно основание за исканата отмяна, актът подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Това означава, че за основателността на искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК във всички хипотези, визирани в тази правна норма, следва да е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до нарушаване на правото на защита на страната, подала искането за отмяна. В конкретния случай не се установява страната, която иска отмяната, да е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това да е довело до накърняване на правото й на защита. Необосновано на доказателствата по делото е твърдението на искателя, че решаващият състав, постановил определението, чиято отмяна се иска, е дал неправилни указания на искателя преди постановяването на това определение във връзка с осигуряването му на безплатна правна помощ по частната му жалба срещу Определение 3815/28.05.2021 г. по адм. дело 5301/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Безплатна правна помощ по адм. дело 6921/2021 г. на Административен съд София-град не е предоставена на лицето, защото не е налице подадена от същия молба за предоставяне на такава. Няма данни Върбанов да е сезирал административния съд с молба по чл. 95, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ. След като искателят не е подавал молба за предоставяне на правна помощ, която да е оставена без разглеждане и произнясяне от Административен съд София-град по адм. дело 6921/2021 г., няма как да се твърди, че този съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Отделно от това следва да се посочи, че постановените от административния съд определения във връзка с искове за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, каквото е определението, чиято отмяна се иска, на основание чл. 285, ал. 1, изр. трето ЗИНЗС, подлежат на обжалване по реда на Глава тринадесета от АПК пред тричленен съдебен състав на същия съд. Визираната глава от кодекса обхваща случаите на обжалване на определения и разпореждания. Съгласно приложимата норма на чл. 234, ал. 1 АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание (т.е. съдът се произнася без изслушване на страните в съдебно заседание), освен ако съдът постанови друго. Това означава, че разглеждането на жалбите в открито съдебно заседание е изключение от общия ред, като преценката затова е право на съда, а не е негово задължение. В случая Административен съд София-град е преценил, че не са налице основания за разглеждане на адм. дело 6921/2021 г. в открито съдебно заседание. С посоченото не е осъществено нарушение на процесуалните правила, в резултат на което страната неправомерно да е била лишена от възможността да участва в делото и не са нарушени нейните процесуални права. След като по делото не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, лишили Върбанов от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представляван, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не е налице основанието по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила Определение 8096/27.10.2021 г., постановено по адм. дело 6921/2021 г. по описа на Административен съд София-град и искането на Х. Върбанов в този смисъл следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. С оглед изхода от спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. На основание чл. 249 АПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Х. Върбанов следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията разноски в размер от 100.00 лв. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия,