Решение № 7530 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2017 г.

Решение № 7530 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. О., гражданин на Афганистан срещу Решение № 1592 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1394/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат нормата на чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на субсидиарна закрила чрез хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Моли да се отмени решението на административния съд. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Чолаков изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 1592 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1394/2017 г. на Административен съд С. - град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на О. О., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 624/16.01.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ, съобразно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Смята, че административният оран, правилно е приел, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Счита, че от изявленията на жалбоподателя е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. В заключение приема, че председателя на ДАБ, правилно е приел, че молбата е неоснователна, поради това, че причините за нежеланието да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно адм. съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на Афганистан, е целта за пристигне и установяване в Европа, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите в заявлението за предоставяне на статут причини. Не се споделят развитите доводи в касационната жалба, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 9 ЗУБ. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си, поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението за необоснованост на съдебното решение, поради това, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на политическата обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Съобразно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ от ДАБ, е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Видно от мотивите на обжалвания акт, са разгледани подробно данните от представената по делото- Справка от 02.12.2016 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ за актуалното положение в Афганистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са били реално застрашени. Неговите твърдения в съдебно заседание, проведено на 09.03.2017 г. (лист 41), че той и неговите роднини са имали проблеми с талибаните, противоречат на посоченото в бежанската история, където са визирани икономически причини за напускане на страната. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С- 465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място, видно и от представената пред настоящата инстанция Справка от 05.04. 2018 г. относно актуалното положение в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Няма данни за влошена ситуация в провинция Нангархар, където е живеело лицето. Макар и бавно икономическото и социално положението в страната се подобрява. От 19 до 25 март 2018 г. има повече от 8 600 афганистанци, които са се завърнали в родината си (лист 26). Обосновано решаващият съд констатира, че чужденеца сменя версиите си, като остават съмнения относно фактите свързани с неговата бежанска история. Той е използвал България като транзитен пункт за миграция към Белгия, поради причини от икономически характер. Бежанската история сочи, че чужденецът е напуснал страната на произход с цел да търси по- добър стандарт на живот. Мотивите за напускане на страната по произход, посочени от лицето са от битов и социално икономически характер. Същите са мотивирани с желанието на лицето за по- добър живот и не се обхващат от приложното поле на ЗУБ. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че бежанската история на лицето не обосновава наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Поради тези съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,