Решение № 21 от 16.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1117/2017 г.

Решение № 21 от 16.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1117/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Р. И. К. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 223 от 21.07.2017 г, по ВНОХД № 212/17, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Габрово, № 12 от 31.03.2017 г, по НОХД № 78/16, с която жалбоподателката е призната за виновна в това, че на 18.07.2015 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с Р. Р. Й., без надлежно разрешително е държала прекурсори, съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, с оглед на което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъдена на три години "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба, в размер на 20 000 лв. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че събраните доказателства са оценени превратно, че осъждането не почива на стабилна доказателствена основа, че жалбоподателката не е съпричастна към инкриминираното деяние, извършено от лицето Р. Й., който следва да носи наказателната отговорност, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателката се присъединява към съображенията на защитата си. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Неоснователно се твърди, че въззивният съд е анализирал доказателствата в отклонение от процесуалните изисквания. Вярно са интерпретирани доказателствата, уличаващи подсъдимата в извършеното престъпление, в контекста на повдигнатото обвинение за съучастие под формата на съизвършителство с лицето Р. Й., чиято отговорност е предмет на друго наказателно производство. Осъждането на жалбоподателката почива на показанията на св. Н., дадени пред съдия на досъдебното производство, надлежно приобщени, показанията на св. Г. и св. А., заключението на ФХЕ, протокола за претърсване и изземване, веществените доказателства, съвкупно подкрепящи извода за нейната съпричастност към престъплението. Св. Н. е очевидец на деянието и нейните показания от досъдебната фаза, които правилно са поставени в основата на осъждането като последователни и логични, очертават участието на всеки от съучастниците в задружното осъществяване на замисленото престъпление. Жалбоподателката е пожелала да се научи как се приготвя "пико" / метамфатамин / и затова е наблюдавала процеса на синтез на веществото, извършен от Р. Й. В подкрепа на заявеното от св. Н. са показанията на св. Г. и св. А., провели полицейската операция и заварили извършителите на местопрестъплението. Техните възприятия кореспондират на изводите, залегнали във ФХЕ, респективно, на иззетите от дома на подсъдимата материали, съоръжения и вещества / веществените доказателства /, чието предназначение е да послужат в процеса на изготвяне на инкриминираното наркотично вещество. Изяснено е, че съучастникът Р. Й. е осигурил веществото ефедрин, а жалбоподателката е предоставила жилището си като място, където да бъде синтезиран крайният продукт. При започване на химичния процес, когато се е оказало, че липсват част от необходимите вещества, подсъдимата е излизала от дома си, за да ги набави: снабдила е с йод на кристали, солна киселина и сода каустик, а след получаване на крайния продукт лично се е погрижила да пласира първата "партида", след което се е прибрала в дома си, където е продължил химичният процес. Подсъдимата е отрекла участието си в престъплението и в такъв смисъл са нейните обяснения, опровергани от цитираните доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза. В подкрепа на обвинителната теза е заключението на Физикохимичната експертиза, че намерените и иззети от дома на подсъдимата предмети и вещества са годни да послужат в процеса на получаване на инкриминираното наркотично вещество. На следващо място, вярно са интерпретирани гласните доказателства, изводими от показанията на св. С. и св. В., представляващи неуспешен опит да бъде "подкрепена" защитната теза, съдържаща се в обясненията на подсъдимата. С оглед на изложеното, осъждането на подсъдимата почива на стабилна доказателствена основа, отговаряща на стандарта по чл. 303, ал. 2 НПК, откъдето и възражението срещу процесуалната издържаност на проведения от въззивната инстанция доказателствен анализ не може да бъде възприето. По тези съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно установените релевантни факти обуславят съставомерност на деянието по чл. 354 а, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК, каквато е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, III НО,