Решение № 13778 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7643/2009 г.

Решение № 13778 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7643/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от изпълняващ длъжността директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу частта от съдебно решение № 3 от 9.3.2009 година, постановено по адм. дело № 1073 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, с която е обявен за нищожен РА № 14000512 от 13.11.2007 г. на ТД на НАП - Перник, потвърден с решение № 72 от 15.1.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за определените на ЕТ "Даниела Здравкова-Херос" задължения по ЗДДС за данъчен период на м. 7.2006 година. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в допълнението към касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение, да се "остави в сила ревизионния акт и решение на директора на Д "ОУИ" - гр. София" и се присъдят разноски за двете инстанции под формата на юрисконуслтско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - ЕТ "Даниела Здравкова-Херос", чрез процесуалния представител я оспорва. Претендира разноски. 2. Втората касационна жалба е подадена от ЕТ "Даниела Здравкова-Херос", чрез процесуалния представител срещу частта от съдебно решение № 3 от 9.3.2009 година, постановено по адм. дело № 1073 по описа за 2008 година на Административен съд-София град, с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 14000512 от 13.11.2007 г. на ТД на НАП Перник, потвърден с решение № 72 от 15.1.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за определените на ЕТ "Даниела Здравкова-Херос" задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 6.2006 г., м. 9.2006 г. - м. 1.2007 г. поради непризнаване на данъчен кредит за процесните периоди по фактури на трима доставчика. Твърди, че решението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационна жалба. Иска да бъде отменено в тази му част и да се отмени атакувания РА и решението на Д "ОУИ" като се присъдят разноските за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва в съдебно заседание, счита я за неоснователна и иска решението в тази част да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконуслтско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Д "ОУИ" и неоснователност на касационната жалба на едноличния търговец. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационните жалби, мотивите на атакуваното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: 1. Първата касационна жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е частта от съдебно решение № 3 от 9.3.2009 година, постановено по адм. дело № 1073 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, с която е обявен за нищожен РА № 14000512 от 13.11.2007 г. на ТД на НАП Перник, потвърден с решение № 72 от 15.1.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за определените на ЕТ "Даниела Здравкова-Херос" задължения по ЗДДС за данъчен период на м. 7.2006 година. За да обяви нищожността на акта в тази му част съда е приел, че за този период е имало издаден АПВ № 808 от 5.9.2006 г., който акт до промяната м. 12.2007 г. има характер на стабилен акт и не може да бъде изменян. Решението в тази част е правилно. Съобразно обилната и уеднаквена допълнително съдебна практика по тези въпроси при издаден до 19.12.2007 година, когато е промяната на текста на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г.) акт за прихващане или възстановяване се прие, че впоследствие издаден за същия период ревизионен акт е нищожен. Няма никакво значение кога е издадена заповедта за възлагане на ревизия. Същността на акта до промяната през декември 2007 година налага задължението заповедта за възлагане на ревизия да бъде издадена от лице, което има власт за това и в процедурата по чл. 133 и следващите от ДОПК. Установи се и се наложи мнението, че е важна същността на самия акт, с който вече са били прегледани и установени данъчни задължения и след като акта е издаден преди промяната на текста на чл. 129 ал. 3 от ДОПК, то той носи всички характеристики на стабилен акт и без да има законова промяна в неговите характеристики, не би могло задължението или правото, определени с него да бъдат променяни, без спазване на определени правила. Поради което заповедта за възлагане на ревизия в настоящия случай № 376 от 31.5.2007 г. от началник отдел "Контрол" при ТД на НАП Перник е издадена от лице без властническо правомощие за това. Поради което за процесен данъчен период на м. 7.2006 г. ревизионният акт се явява нищожен и следва решението да се остави в сила в тази му част. 2. Втората касационна жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е частта от съдебно решение № 3 от 9.3.2009 година, постановено по адм. дело № 1073 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 14000512 от 13.11.2007 г. на ТД на НАП Перник, потвърден с решение № 72 от 15.1.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за определените на ЕТ "Даниела Здравкова-Херос" задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 6.2006 г., м. 9.2006 г. - м. 1.2007 г. поради непризнаване на данъчен кредит за процесните периоди по фактури на трима доставчика. За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са налице никакви доказателства както относно счетоводното отразяване на издадените на касатора фактури от тримата доставчика за съответните периоди, но и липсват данни за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Решението е правилно. Постановено е след анализ на събраните доказателства и законосъобразни правни изводи. Съдът е определил надлежно спорните въпроси. Установено е в хода на ревизията, че тримата доставчици не могат да бъдат намерени, не може да им бъде проверено счетоводството, не могат да бъда събрани доказателства и относно реалност на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, действащи за съответните периоди. Утвърдена е многобройната съдебна практика при тези въпроси и е прието, че при ненамиране на адресите на доставчиците или непредставяне на съответните доказателства, необходими на проверката, следва да се изготви заключение на експертиза, която да провери счетоводствата и да даде съответно заключение. Видно от представеното по делото заключение на експертизата, същата не е могла да направи такава проверка, не са представени доказателства и в съдебното производство за реалност на доставките. Поради което правилно съда е достигнал до извода, че не са налице предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по ЗДДС за получателя по доставката. Представения по делото РА на един от доставчиците също не може да се възприеме като достатъчно доказателство, тъй като същия е издаден не при проверка на счетоводството на дружеството, а по данни в данъчното подразделение, тъй като и при тази ревизия представител на "Унико" ООД не е бил намерен и доказателства не са били представяни. Решението следва да бъде оставено в сила. На страните се дължат разноски за тази инстанция съобразно частите, но тъй като едноличния търговец не е представил доказателства за направени такива, следва да се присъдят само на директора на Д "ОУИ" - гр. София в размер на 200 лв. - до размера на възнаграждението за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение