Решение № 251 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 575/2011 г.

Решение № 251 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 575/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието на РБ против решение от 4.02.2011 г., постановено по дисциплинарно дело № 16/2010 г. на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител В. А., рег. № 827 при К. на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), с район на действие Окръжен съд [населено място] Оплакванията, развити в жалбата, са за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на решението, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което съобразно тежестта на извършените от А. нарушения по чл. 76 от ЗЧСИ, да бъде наложено дисциплинарно наказание. Искане за налагане на конкретно наказание жалбоподателят не е посочил в производството пред Комисията и в настоящата жалба. Ответникът по жалбата ЧСИ В. А. е заявил становище, с което оспорва жалбата и фактическите твърдения, дали основание на искането за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържаното от МП тълкуване на чл. 18 от ЗЧСИ е неправилно, таксата е изчислена съгласно тарифата и неоснователно се твърди неоказано съдействие при проверката . Ответникът по жалбата Дисциплинарната комисия към К. на ЧСИ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е била правилно изчислена върху материалния интерес независимо че дългът е платен в срока за доброволно изпълнение, правилно е начислено и юрисконсултско възнаграждение при разноските на взискателя. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по дисциплинарно дело № 16/2010 г. на Д. к. п. К. на частните съдебни изпълнители на Република България е образувано по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, въз основа на искане на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител В. А. поради допуснати нарушения и неизпълнение на законови задължения, констатирани в доклад при извършена проверка на дейността му по повод жалба на длъжника по изпълнително дело № 20108270400168 по описа на ЧСИ. Твърденията за нарушения, за които е поискано налагане на съответно наказание, без то да е посочено, се изразяват в неспазване на чл. 79, от ЗЧСИ при неизготвяне по надлежния ред на сметка за такси и разноски, в които са включени пет броя запори и неправомерно е издадена сметка за сумата 108 лв без таксите да са внесени авансово от взискателя. Неправомерно на длъжника са възложени разходи на обща стойност 398,20 лв, като сметката не е съставена преди извършване на изпълнителните действия. Недължимо е била начислена и събрана такса за изпълнение по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, тъй като длъжникът е погасил дълга в срока за доброволно изпълнение. Неправилно, без доказателства, е възложено и събрано юрисконсултско възнаграждение, ЧСИ не е положил дължимата грижа П. до длъжника и съобщението по чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК до НАП да достигнат адресатите си в разумен срок. В резултат на това държавата не е била присъединена за публично вземане от длъжника, преди същият да изпълни доброволно . За да отхвърли искането на Министъра за налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарният състав е приел, че частният съдебен изпълнител не е извършил твърдяните нарушения на закона по провереното изпълнително дело, а част от така изтъкнатите в искането обстоятелства не сочат на дисциплинарни нарушения. Констатациите на дисциплинарния състав, съобразени с данните по делото, са правилни и дават основание изводът за липса на нарушение да бъде споделен. Издадената сметка по изпълнителното дело, която е включвала неговото образуване, връчване на П., цялостно проучване на имуществото на длъжника и определяне на начина на изпълнение от ЧСИ, когато последният извършва и съответно таксува тези действия дори същите да не са конкретно посочени в искането на взискателя, не съставлява закононарушение и основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, тъй като на съдебният изпълнител са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Съображенията на дисциплинарния състав в този смисъл са законосъобразни . Пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, приета с ПМС № 92/2006, също се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга след получаването на поканата за доброволно изпълнение. На този правен въпрос Върховен касационен съд вече даде отговор по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 290/2009 г. на IV г. о. и действията на ЧСИ А. в настоящия случай, както и обжалваното решение на дисциплинарния състав, са съобразени с тази практика и наложеното от нея разрешение. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че предварителното внасяне на разноските от взискателя е обуславящо за законосъобразността на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия, съответно за таксуването им. Правилно в изпълнителното производство като разноски на взискателя, юридическо лице, са приети и включени юрисконсултското възнаграждение, щом последният е бил представляван от юрисконсулт и разноските са поискани, т. е правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК намира приложение, както законосъобразно е изтъкнал дисциплинарният състав. Освен наличните и безспорни данни за вида на представителството, други доказателства в случая не се изискват. Обосновано е прието, че данните по делото не могат да доведат до заключение за неполагане на необходимата грижа по отношение на изпратените от ЧСИ съобщения до длъжника, както и тези по чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК до НАП, същите да достигнат адресатите си в разумен срок. Писмото до длъжника е с изх. № от 7.04.2010 г. и е връчено през същия месец. Съобщението по ДОПК е с изходящ номер от същата дата, но при липса на данни кога е получено в ТД на НАП и предвид на това, че жалбоподателят МП не е ангажирал доказателства в тази насока, не може да се направи извод за дисциплинарно нарушение. Позоваването на задълженията на ЧСИ по чл. 76 от ЗЧСИ и чл. 33 от Етичния кодекс, за нарушаването им поради неоказване на съдействие при проверката, също не е подкрепено с конкретни фактически твърдения и доказателства за тях. Предвид изложеното, дисциплинарният състав правилно е установил, че в рамките на производството не са налице изтъкваните нарушения на ЧСИ А. по провереното изпълнително дело, за които да следва ангажиране на дисциплинарна му отговорност. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,