Решение № 3040 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2010 г.

Решение № 3040 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Общински съвет-гр. Кюстендил чрез председателя му Васил Иванов против решение № 218/23.IХ.2010 г. по адм. д. № 233/10 г. на Административен съд - Кюстендил, с което не е разгледано по същество, а е обявено за нищожно решение № 640 по протокол № 38/27.V.2010 г. на Общински съвет - гр. Кюстендил, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е дадено съгласие за отдаване за безвъзмездно ползуване на сдружение "Картинг клуб-Кюстендил" на имот- публична общинска собственост за срок от три години, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Ответникът-Областния управител на област Кюстендил, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от процесуален представител-юрисконсулт Николова, която от негово име оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество е основателна. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че решение № 640 по протокол № 38/27.V.2010 г. на Общински съвет-Кюстендил е прието в нарушение на чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА - с гласовете само на 14 съветници от общо присъствали на сесията и гласували 25, което е по-малко от половината от общия брой съветници - 32, което го прави незаконосъобразно, и без да се произнесе по същество, го е обявил за нищожно, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК не е изпратил преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне. Този извод на съда е неправилен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че с решение № 640 по протокол № 38/27.V.2010 г. Общински съвет Кюстендил, състоящ се от 32 общински съветници, с 14 гласа "за" и "11 въздържали се", на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е дал съгласие за отдаване за безвъзмездно ползване на "Сдружение Картинг клуб-Кюстендил" недвижим имот - публична общинска собственост, за срок от три години - действие по управление на процесния имот. Това решение, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА е било върнато за ново обсъждане от Областния управител на област Кюстендил със Заповед № 130/9.VI.2010 г., но общинския съвет не го е обсъдил в срока по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА. В срока по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА областния управител е упражнил правомощията си и е оспорил този акт пред съда. От анализа на тези безспорно установени обстоятелства може да се изведе само един правилен извод-че общинския съвет, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА е имал законен кворум да заседава и да формира правно значима воля, т. е. да взема законосъобразни решения, тъй като при откриването на сесията са присъствали 25 съветници-повече от половината от общо 32 избрани съветници. Процесното решение, което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е приел, е било по въпроси от кръга на неговата компетентност - с предмет управление на имот, общинска собственост, и то е било прието в предвидената от чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА форма - с поименно гласуване, отразено в протокола от заседанието. Следователно, оспореното пред съда решение е било взето от компетентен орган-Общински съвет Кюстендил, който е имал редовен кворум да заседава и да взема решения, в кръга на неговата компетентност, определена от нормите на ЗМСМА и в предвидената от закона форма - с явно гласуване, протоколирано и оформено в писмен вид, подписано от председателя и протоколиста, поради което то е валидно и действително, т. е. не е нищожно на това основание. Следователно, като е приел, че оспореното решение на общинския съвет е нищожно, съдът е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК делото да се реши по същество. Разпоредбите на чл. 27 от ЗМСМА регламентират реда за приемане на решенията на общинските съвети, като алинея трета определя общото правило за тяхното приемане - с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, алинея четвърта-изключенията за приемане на решения по чл. 21, ал. 1, т. т. 1,2,3,6,7,8,9,10,16,17,20 и чл. 21 а, ал. 3 - с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, и алинея пета-изключенията за приемане на решения по чл. 21, ал. 1, т. т. 6,7,8,9,10,14 и 15 - с поименно гласуване, отразено в протокола от заседанието. В настоящия случай с решение № 640 по протокол № 38/27.V.2010 г. Общински съвет Кюстендил е приел решение в изпълнение на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, поради което и за неговото приемане е било нужно явно и поименно гласуване по чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, предвиждащо мнозинство повече от половината от общия брой избрани съветници - минимум 17 съветници, а не 14, както са гласували "за" в процесния случай. Следователно оспореното решение, с което общинския съвет е извършил действия по управление на процесния недвижим имот, е незаконосъобразно, тъй като не е прието с необходимото мнозинство, поради което следва да се отмени като незаконосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение