Решение № 339 от 11.6.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002101450/2024 г.

Производство по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано по молба вх.№ 25038322/20.10.2023г., подадена чрез Система за сигурно електронно връчване от Ш. Ч., гражданка на И. и К. М. Ч., двамата чрез адв.Г. В. от ПАК, за отмяна на влязло в сила решение № 20052586/25.02.2021 г. по гр.д.№ 14901/2020г. на Софийски районен съд, потвърдено по гр.д.№ 8095/2021г. от Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от молителите отрицателни установителни искове против „ЧЕЗ Електро България“ АД, че не дължат стойността на начислената им електроенергия за периода от 28.01.2020 г. до 27.02.2020 г. В изложение към молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като между същите страни е постановено решение № 1684/02.03.2020 г. по гр.д.№ 3440/2019г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените отрицателни установителни искове на основание чл.124, ал.1 ГПК за стойността на доставената електроенергия в периода от 27.02.2016 г. – 22.02.2017 г., което противоречи на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. От „Електрохолд Продажби“ ЕАД не е подаден отговор. От „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – трето лице-помагач по делото, има подаден писмен отговор, в който се твърди, че не е посочено конкретното основание за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. От доказателствата се установява, че с влязло в сила решение № 20052586 от 25.02.2021г. по гр.д.№ 14901/2020г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение№ 4028/19.07.2023 г. по гр.д.№ 8095/2021г. от Софийски градски съд, са отхвърлени предявените искове от Ш. Ч. и К. М. Ч. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, за стойността на доставената електроенергия в периода от 28.01.2020 г. до 27.02.2020 г, на основание чл.124, ал.1 ГПК. Решението е в сила от 19.07.2023 г. По делото е представено и решение № 1684 от 02.03.2020 г. по гр.д.№ 3440/2019г. на Софийски градски съд, с което са били уважени предявените отрицателни установителни искове на основание чл.124, ал.1 ГПК, за стойността на доставена електроенергия на клиентски № 310222737053, за периода от 27.02.2016 г. до 22.02.2017 г., което съгласно чл.286, т.1 ГПК е влязло в сила на 02.03.2020 г. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено и друго влязло в сила решение, което противоречи на първото, т.е. две противоположни като резултат съдебни решения разрешават въпросите по даден спор със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни (ППВС № 2/1977 г.). От данните по делото е видно, че не е налице пълен идентитет в предмета на гр.д.№ 14901/2020 г. и решение по гр.д.№ 3440/2019 г., тъй като само по отношение на молителката Ш. Ч., гражданка на И. е постановено решение по гр.д.№ 3440/2019 г., а К. М. Ч. не е участвал като страна в производството. Отделно от изложеното, макар и между същите страни и на същото основание, спорове за доставка на електроенергия обхващат различни периоди от време, т.е. предявените искове по двете дела не са за „същото искане“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Изводите на съда по тези спорове се обосновава с наличието или липсата на доказателства установяващи релевантните факти, по които се формира силата на пресъдено нещо (чл.298 ал.1 ГПК). Ето защо не може да се приеме, че са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на двете дела, а постановяването на решения с противоположен резултат по всяко от тях, не е основание за отмяна в хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Предвид изложените съображения, молбата с вх.№ 25038322 от 20.10.2023 г., подадена чрез Система за сигурно електронно връчване от Ш. Ч., гражданка на И. и К. М. Ч., двамата чрез адвокат Г. В. от ПАК, за отмяна на влязло в сила решение № 20052586/25.02.2021 г. по гр.д. № 14901/2020 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 4028/19.07.2023 г. по гр.д.№ 8095/2021г. на Софийски градски съд, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение