Решение № 14193 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5409/2012 г.

Решение № 14193 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5409/2012 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Младен Стоянов Митков и Аника Стоянова Кузманова против решение № 167 от 11.01.2012 г. по адм. дело № 2137/2011 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата, подадена от тях и от Йорданка Стоянова Миткова и Филинка Стоянова Шаламанова против заповед № РД-46-14 от 15.02.2011 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево". Правят доводи за необоснованост на съдебния акт и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни не изразяват становище по жалбата. Такова не се изразява и от заинтересованите страни. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че върху процесния имот не е построена сграда, тъй като намиращият се фургон не може да се приеме за такава и съответно липсват условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отделно от това не може да се признаят права, нито на основание § 4а, ал. 5, тъй като имотът е възстановен на бивши собственици, нито на основание § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като липсва нормативно предвиденото отстояние. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г. Образувано е по жалба, подадена от наследниците на Стоян Митков Иванов против заповед № РД-46-14 от 15.02.2011 г. на кмета на Столична община, район Панчарево. С нея им е отказано признаване право на основание § 4а, ал. 1 и ал. 5 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ползватели, да придобият собствеността върху имот пл. № 45, кад. лист № Г-5-6-Б, местност "Раздолци" в землището на с. Герман, район "Панчарево. Възразили са на първо място, че претенцията им касае имот пл. № 45, кад. лист № Г-9-6-Б, поради което административният орган се е произнесъл за друг имот. На второ място са твърдели, че липсват данни процесният имот да е възстановен на предишни собственици, като за спора е напълно ирелевантно обстоятелството, че той е записан в плана на новообразуваните имоти на други лица. На трето място са посочили, че към момента на подаване на искането за трансформация на правото - през 1992 г., в закона не е съществувало условие имотите по § 4б да се намират на разстояние по-голямо от 30 км от градове с население над 300 000 души. От приложената административна преписка, съдът е установил, че по искане, направено от наследодателя на жалбоподателите - Стоян Митков Иванов от 20.07.1992 г. за трансформиране право на ползване в право на собственост, е бил постановен отказ със заповед № РД-09-2472 от 24.07.1994 г., поради липса на условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По негова жалба, отказът е отменен с решение от 24.02.1997 г. по адм. дело № 2762/1994 г. на Софийски градски съд, тъй като административният орган не е изследвал наличието на предпоставките за трансформация в останалите хипотези на закона. Отменил е оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Междувременно ползвателят е починал и наследниците му са подали през 2010 г. до кмета на района заявление с искане да бъде изпълнено съдебното решение. Назначената комисия по § 62, ал. 2 от ПМС 456/1997 г. е дала становище, че имотът, описан, като имот 45, кад. лист № Г-5-6-Б в местността "Раздолци" не е застроен със сграда, поради което не попада в хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същият е възстановен на бивши собственици, поради което не попада и в хипотезата на § 4а, ал. 5 от закона. На трето място, той се намира на разстояние от град София по-малко от 30 км, поради което за него не е приложим и § 4б от същия закон. Становището на комисията е възприето от административния орган и обективирано в процесната заповед. В нея е допусната техническа грешка при изписване номера на кадастралния лист, като вместо № Г-9-6-Б е вписан № Г-6-5-Б. В хода на съдебното производство е установено, че с решение № 3067 от 4.12.1995 г. на наследници на Стоян Цеков Левентов и Стана Йотова са възстановени земи в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в селото. С влязъл в сила план на новообразуваните имоти, процесният имот изцяло е включен в новообразуван имот № 14831.6106.44 с площ от 2529 кв. м и е записан в регистъра към плана на Стоянка Христова Стоилова. При изработване на плана, за ползвателя не е образуван и съответно отреден имот. Допуснатата експертиза е установила още, че в имота има поставен фургон с навес и са засадени овощни дръвчета. Той се намира на 12.300 км от центъра на София по въздушна линия. При тези данни по делото, съдът внимателно е анализирал доводите по жалбата. Приел е, че грешното изписване на номера на кадастралния лист в оспорената заповед съставлява техническа грешка, която не рефлектира върху законосъобразността на акта, тъй като всички данни по преписката ясно и недвусмислено индивидуализират имота, предоставен за ползване на наследодателя на жалбоподателите и предмет на процедура по трансформация право на ползване в право на собственост. Изследвал е произхода на грешката, който се открива в заявлението от наследниците на бившия ползвател от 2010 г. до кмета на район за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение от 1997 г. на СГС. На следващо място съдът е обсъдил поотделно наличието или липсата на условията за признаване на права във всяка една от трите хипотези. По отношение на § 4а, ал. 1 е приел, че не е налице предпоставката - застрояване на имота със сграда, тъй като намиращият се в него фургон не съставлява такава по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ. Посочил е, че след като имотът е предмет на земеделска реституция и е възстановен на наследници на бившите собственици, по отношение на него не се прилага привилегированият състав на ал. 5 на същата преходна разпоредба. На трето място е счел, че след като той се намира на разстояние по-малко от 30 км от град София, то е налице отрицателната предпоставка по § 4б и на жалбоподателите не може да се признаят права и по този параграф. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, направени и пред първоинстанционния съд. Твърди се, че имотът не е възстановен на наследници на бивши собственици, тъй като представеното решение на поземлена комисия е за признаване на права, но не и за възстановяване на имотите. Жалбоподателите пледират, да не се взема предвид влезлия в сила план на новообразуваните имоти, тъй като той е одобрен преди решаване на спора за признаване на техните права. Доводите са неоснователни. За да се приложи хипотезата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е задължително имотът да се намира върху държавна или общинска земя и да не се възстановява на граждани. Данните по делото сочат, че имотът е предмет на реституционно производство и по отношение на него има влязъл в сила акт на поземлена комисия - № 3067 от 4.12.1995 г. за възстановяване на собствеността. С това решение не е точно конкретизиран имотът, който се възстановява на наследниците на бившите собственици, тъй като той попада в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези зони възстановяването на собствеността се извършва с план на новообразуваните имоти. Такъв е изготвен и влязъл в сила. Тъй като към момента на влизането му в сила, на ползвателя не са били признати по надлежен ред права да придобие собствеността върху имота, той е станал част от новообразуван по-голям имот, записан в регистъра на собствениците към плана на наследници на бившите собственици. Всички тези данни по делото, установени от писмените доказателства и допълнени от заключението на съдебно-техническата експертиза, ясно и недвусмислено установяват липса на основната предпоставка за прилагане нормата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Втората група доводи са, че следвало да се приложи разпоредбата на §4б, ал. 1 в редакцията й към момента на подаване на искането за признаване права на ползвателя - месец юли на 1992 г. Доводът е неоснователен по две групи съображения: Първата е, че жалбоподателите се позовават на редакция на закона, която обаче е действала преди подаване на заявлението. Така в редакцията на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 18 от 2.03.1992 г. в сила от същата дата, съществува един общ § 4, който дава глобално права на ползвателите за придобият правото на собственост върху тези земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по цени, определени от Министерския съвет. Тази редакция на закона обаче е имала краткотрайно действие, доколкото в ЗСПЗЗ, обнародван в ДВ, бр. 28 от 3.04.1992 г., вече са създадени § 4а и § 4б със задължителните предпоставки, които е установено по категоричен начин, че не съществуват относно процесния имот. Подаването на заявлението, инициирало административното производство е станало при действието на тези норми, така че доводите на жалбоподателите, за прилагане на разпоредби, които не въвеждали описаните ограничения са необосновани и не намират каквато и да било опора в материалния закон. Второто съществено съображения, сочещо на неоснователност на възраженията на касаторите е, че съгласно изричната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се проверява към момента на издаването му. При извършването на тази проверка, първоинстанционният съд правилно е установил законосъобразността на оспорения административен акт и постановеното от него решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,