Решение № 15290 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4015/2010 г.

Решение № 15290 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4015/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Божин Димитров Ангелов срещу решение № 1 от 28.01.2010 г. по адм. дело № 4113/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-173/24.03.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение, което означава наличие на някое от отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните доводи обаче са свързани със законосъобразността на административния акт и са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Ответникът - изпълнителният директор на ИА "ГИТ", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Божин Димитров Ангелов срещу заповед № ЧР-173/24.03.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ", с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Русе, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящата инстанция счита, че така постановеното решение е правилно. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с материалния закон е упражнено и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. Това право е регламентирано в чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и настъпва при наличие на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като този факт е обусловен от определен брой години труд и достигане на определена възраст, което кореспондира с общата хипотеза на чл. 68 от КСО. Това обстоятелство е установено по делото както чрез писмени доказателства, така и с експертиза, която не е оспорена. Придобиването право на пенсия по смисъла на чл. 68 от КСО е безусловно основание за прекратяване на служебното правоотношение на Ангелов на посочената в заповедта разпоредба от ЗДСл. Самият жалбоподател също не оспорва, че към датата на издаването й е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към тази дата е навършил 63 години и е имал 37 години стаж, т. е. сборът е 100. С оглед на това правното основание за прекратяване на служебното правоотношение съответства на фактическото такова, поради което ирелевантно е дали същото е изрично отразено в титулната част на административния акт. В случая фактическото основание е посочено в мотивите, изложени от органа във връзка с изплащането на дължимите обезщетения. Не е допуснато и нарушение относно съобщаването на заповедта, защото този въпрос има отношение към оспорването и срока за това, а не за издаването и законосъобразността на самата заповед. Също така не е допуснато нарушение относно неспазване срока на предизвестие, тъй като възможността за изплащане на обезщетение е предвидена по силата на самия закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяната му. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение