Решение № 13574 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2013 г.

Решение № 13574 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на Национален осигурителен институт и Министерски съвет на РБ срещу решение № 8660 от 17.06.2013 г. по адм. д. № 10332/2012 г. на Върховния административен съд - второ отделение, като и с двете се иска отмяна на същото и да се отхвърли жалбата на Теодора Георгиева против чл. 3, ал. 1, изр. последно от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Ответницата по касационните жалби взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбите са неоснователни. Върховният административен съд - петчленен състав, II колегия приема, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С касираното решение тричленният състав на второ отделение на Върховния административен съд е обявил за нищожна разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изречение последно от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на Министерския съвет на Република България /Наредбата/. За да постанови решението си съдът е приел, че в Кодекса за социално осигуряване не се съдържа изрична делегация правилата относно определяне размера на вноските на самоосигуряващите се лица да бъдат регулирани с подзаконов нормативен акт. Тези обществени отношения се регулират от кодекса, поради което обжалваният текст на наредбата е издаден при превишаване компетентността на органа, което е равнозначно на липса на такава. Министерският съвет е излязъл извън делегираните му съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от КСО правомощия, като по този начин е определил размера на вноската за самоосигуряващите се лица. Да прави това, съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, е компетентен само титулярът на законодателната власт в Република България - Народното събрание. Крайният извод на съда е, че наредбата, в частта й по чл. 3, ал. 1, изречение последно, като постановена извън рамките на компетентността на издателя й, ще следва да бъде обявена за нищожна. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят: 1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година; 2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице и 3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях. Процесната Наредба е издадена на основание чл. 4, ал. 10 КСО, съгласно която редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата по ал. 7, 8 и 9 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Това ще рече, че на Мнистерския съвет не е делегирано правото да определя размер на осигурителни вноски, а то остава в компетентността на Народното събрание чрез КСО и бюджета на държавното обществено осигуряване. При това положение правилно тричленният състав е приел, че с изречение последно от алинея първа на чл. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на сомоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е постановена извън рамките на компетентността на издателя и е обявил същата за нищожна. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия