Решение № 6839 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14522/2016 г.

Решение № 6839 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14522/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-В. срещу решение № 2199 от 4.11.2016 г. по адм. дело № 1819/2016 г. на Административен съд-В.. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. О. Ж. Д., в писмено възражение, чрез адв. Шатов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. О. Б. П. и И. П., чрез адв. Живкова, излагат становище за основателност на жалбата и молят за отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповед. О. Г. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение, поради постановяване при правилно тълкуване нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ бр. 49/13.06.2014 г./. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Ж. Д., заповед № 18-113/6.01.2016 г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастър -В., с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР във вр. с чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е одобрено изменение на КК и КР, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, съставляващо промяна границата между имоти с идентификатори 10135.2552.3980 и 10135.2552.1663. Прието е, че заявлението за изменение на КК и КР е подадено от съсобствениците на имот с идентификатор 10135.2552.1663,чиято площ се увеличава с допуснатото изменение за сметка на съседния имот с идентификатор 10135.2552.3980,записан в КР на оспорващата Ж. Д.. Последната не е участвала в административното производство, което съставлява съществено нарушение на процедурата и изрично е възразила срещу изменението, подавайки жалба срещу заповедта за допускането му. При тези фактически установявания, административният съд е направил съпоставка между действащия правен режим по чл. 54 ЗКИР и отменения такъв по чл. 53 ЗКИР, като е приел, че нормата на ал. 2, чл. 54 ЗКИР / ДВ бр. 49/13.06.2014г/ освен, че не изисква съставяне на Акт за непълноти и грешки, въвежда забрана за новото нанасяне при констатиран спор за собственост, какъвто в случая е налице, поради което постановената заповед е незаконосъобразен акт. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Процесната заповед за изменение на КК и КР е издадена при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /след изм. ДВ бр. 49/13.06.2014г/, който гласи, че "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред". Следователно административният орган е длъжен да установи налице ли е застъпване на собственически права с исканото изменение, което задължение не е изпълнено. Безспорно е обстоятелството /видно от скицата-проект/, че изменението на границата на заявения имот с идентификатор 10135.2552.1663, засяга съседния имот с идентификатор 10135.2552.3980,записан в КР на оспорващата Ж. Д.. Това е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на КК и КР по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кад. обект, в случая -собственика на засегнатия съседен имот с идентификатор 10135.2552.3980. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите на страните за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка в бъдещото исково производство. Отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изм. на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР / ДВ, бр. 49/2014 г./ не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от цитирания по-горе текст на ал. 2, чл. 54 ЗКИР. Нормата единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява засягането на претендираното право на собственост и това по действащата КК и КР и може да бъде приложена към исковата молба. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответницата Ж. Д., касаторът дължи реално направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв-адвокатско възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 8.12.2016 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение