Решение № 6509 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 992/2015 г.

Решение № 6509 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 992/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Димитър Неделчев Великов и Тодорка Димитрова Великова, представлявани от адв. Чаков, надлежно упълномощен, против решение № 2350/16.10.2014 г. по адм. д. № 1238/2013 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно. Кметът на община Аврен и Димитър Петров Парушев, представлявани от юрк. Иванова и адв. Вълкова, в писмени отговори с доводи за неоснователност на касационната жалба, молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендиран присъждане на разноски. Ответниците Ивайло Стойчев Стойчев, Жасмина Виолинова Стойчева, Атанас Георгиев Стилиянов, Стилиян Георгиев Стилиянов и Веселин Георгиев Стилиянов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на Димитър Неделчев Великов и Тодорка Димитрова Великова срещу заповед № 265/14.03.2013 г., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Аврен е одобрил изменение на ПРЗ на УПИ № № VII-124 и ХV-125, кв. 5 по плана на с. Бенковски, община Аврен и проектирал регулационната граница между новообразуваните УПИ № № ХIХ-124 и ХХ-125 по имотната граница между имоти 124 и 125 съгласно влязлата в сила Заповед № 856/23.08.2010 г., по зелените и червени линии, надписи и щрихи в скица-проект. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. Този правен резултат е обоснован с решаващи мотиви за законосъобразност на одобреното регулационно изменение като привеждащо регулационната граница между парцелите в съответствие с имотната такава по влязлата в сила Заповед № 856/23.08.2010 г. на кмета на община Аврен, за поправка на грешка в кадастралния план в частта на границата между имоти пл. № 124 и пл. № 125, издадена въз основа на влязло в сила решение № 1573/22.05.2007 г. на районен съд - Варна. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. В хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ влезлият в сила подробен устройствен план се изменя, когато е налице одобрено по надлежния ред изменение на кадастралния план, респ. се одобри или измени кадастралната карта в урегулирана територия, в следствие на което имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, т.е. целта е привеждане на регулационните граници в съотвествие с имотните. По делото е установено, че въз основа на влязло в сила решение за разрешен между страните имуществен спор относно 33 кв. м., с влязла в сила заповед на основание чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение на кадастралния план с промяна на имотната граница между имоти пл. № 124 и пл. № 125. Законосъобразността на обжалваната заповед, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е обусловена от безспорното установяване, че одобреното с нея регулационно изменение привежда регулационната граница между урегулираните поземлени имоти, отредени по устройствения план за имоти 124 и 125 в пълно съответствие с имотната граница, изменена по реда на ЗКИР след разрешен от гражданския съд имуществен спор между собствениците на тези имоти. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По исканията за присъждане на разноски: С оглед изложения по-горе резултат претенцията на административния орган за разноски, своевременно заявена в писмения отговор по касационната жалба, се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 600 лв. на основание чл 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 28/2014 г./ Ответникът по касационната жалба Парушев претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Искането е неоснователно. Разноски за първоинстанционното производство са му присъдени с обжалваното решение, а за настоящата не се дължат, тъй като действителен разход за заплатено адвокатско възнаграждение, предвид отразяването в представения договор за правна защита и съдействие от 25.11.2014 г., че уговорената сума ще бъде изплатена след "приключване на делото пред ВАС - София", не е доказан. На страните се присъждат само реално направените и доказани по надлежния ред разходи, свързани с делото, не и адвокатски възнаграждения, уговорени за заплащане след приключване на съдебното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение