Решение № 1783 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2020 г.

Решение № 1783 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производство по чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по искане на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Маринова, за отмяна на Решение № 6838/08.06.2020 г. по адм. д. № 2509/2020 г. по описа на Върховния административен съд, състав на осмо отделение. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение № 815 от 01.07.2020 г. по адм. д. № 924/2019 г. на Административен съд – Варна, спора за действителността на РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна е разрешен различно. Твърди се, че с Решение № 6838/08.06.2020 г. по адм. д. № 2509/2020 г. по описа на ВАС, РА е обявен за нищожен, в частта на установените с него задължения по чл. 40 от ЗЗО на П. Илиева за периода от 2011 г. - 2015 г., а в същото време с Решение № 815/01.07.2020 г., постановено по адм. д. № 924/2019 по описа на АС Варна е прието, че РА, в частта на установените с него задължения по чл. 40 от ЗЗО на П. И. за периода 2016 г., не е нищожен, а частично незаконосъобразен. По този начин счита, че за един и същ РА съществуват в правния мир две съдебни решения, които взаимно си противоречат по отношение на факта дали същият е нищожен или не. Счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява връчване на ЗВР на ревизираното лице, поради което неправилно с Решение № 6838/08.06.2020 г. по адм. д. № 2509/2020 г. на Върховния административен съд, е обявен за нищожен РА. С оглед на изложеното, се иска отмяна на влязлото в сила решение № 6838/08.06.2020 г. по адм. д. № 2509/2020 г. по описа на ВАС, в частта, в която РА е обявен за нищожен за определените задължения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО за периода 2011 г. - 2015 г. и постановяване решение по съществото на спора, с което се потвърдите ревизионния акт, в частта на установените с него задължения за здравни осигуровки по ЗЗО за периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2015 г. Претендира присъждане на разноски в общ размер на 943, 08 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за три разглеждания на делото - пред АС Варна, ВАС и настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение. Ответникът по искането за отмяна – П. Илиева, чрез адв. Донков, в писмен отговор иска отхвърляне на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове, поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. С Решение № 6838/08.06.2020 г. по адм. д. № 2509/2020 г. по описа на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, е отменено Решение № 2410/12.12.2019 г. по адм. д. № 924/2019 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на П. Илиева против РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 г. на ТД на НАП-Варна, изменен с решение № 405/11.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, с които на същата са определени задължения за ЗО с лихви за периода 2011 г. – 2015 г. и вместо него е обявен за нищожен РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 г. на ТД на НАП-Варна, изменен с решение № 405/11.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, с които на П. Илиева са определени задължения за ЗО с лихви за периода 2011 г. – 2015 г. Постановено е и връщане на делото на същия съд за постановяване на допълнително решение по чл. 176, ал. 1 от АПК по жалбата на П. Илиева против РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 405/11.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на П. Илиева са определени задължения за ЗО с лихви за периода 2016 г. С Решение № 815 от 01.07.2020 г. по адм. д. № 924/2019 г. на Административен съд – Варна, се допълва Решение № 2410/12.12.2019 година, постановено по адм. д. № 924/2019 година по описа на Административен съд - Варна, като се отменя РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, изменен с Решение № 405/11.03.2019 година на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, в частта, с която са установени задължения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО за периода месец 08. -12.2016 г. в общ размер на 84 лева и лихви в общ размер на 16, 05 лева и отхвърля жалбата на П. Илиева срещу РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, изменен с Решение № 405/11.03.2019 година на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, в частта, с която са установени задължения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО за периода месец 01. -06. 2016 година в общ размер на 100, 80 лева и лихви в общ размер на 24, 76 лева. В случая не е спорно, че предмет на оспорване по двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна, е бил един РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, но в отделни негови части: в частта на установени задължения - вноски за здравно осигуряване с лихви за периода 2011 г. – 2015 г. и в частта на установени задължения – вноски за здравно осигуряване за периода 2016 г. Според различието на фактите по двете дела е възможно постановяване на различни решения относно законосъобразността на РА, в отделните му части. Безспорно решението, с което е обявена нищожност на РА, в частта на установени задължения - вноски за здравно осигуряване с лихви за периода 2011 г. – 2015 г. не разрешава със сила на присъдено нещо спора за законосъобразността на РА, в частта на установени задължения - вноски за здравно осигуряване с лихви за периода 2016 г., поради което и в тази част делото е върнато за постановяване на решение за допълване на постановеното първоинстанционно решение. Следователно противоречие между диспозитивите на съдебните решения не е налице. А трайно е застъпено становището в доктрината и практиката, че за да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва противоречието да е между диспозитивите на съдебните решения, а не между техните мотиви, тъй като мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо. В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 244, ал. 2, изр. 2 АПК, правомощията на ВАС в производството по отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК са само да отмени неправилното решение. Това е така, защото соченото основание за отмяна изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. След отмяна на неправилното решение, спора ще е разрешен със сила на присъдено нещо с другото правилно решение и не се налага връщане на делото за ново разглеждане в надлежен съд от друг състав. В случая до такъв резултат не може да се стигне, защото при отмяна на Решение № 6838/08.06.2020 г. по адм. д. № 2509/2020 г. по описа на ВАС, в частта в която е обявен нищожност на РА, в частта на установени задължения - вноски за здравно осигуряване с лихви за периода 2011 г. – 2015 г., няма да остане друго влязло в сила решение, което да разрешава със сила на присъдено нещо спора за законосъобразност на РА, в частта на установени задължения - вноски за здравно осигуряване с лихви за периода 2011 г. – 2015 г. С това е наясно и самия молител, защото претендира след отмяна на решението на ВАС, в настоящото производство да се постанови ново решение, с което изцяло се потвърди РА, в частта на установените с него задължения за здравни осигуровки по ЗЗО за периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2015 г. А в производството по искане за отмяна не се разрешава материално правен спор. Единствено в хипотеза на отмяна по чл. 239, т. 4 АПК се прави преценка кое от двете противоречиви решения е правилно и се отменя неправилното. Освен това, в настоящата инстанция се произнася само по напарваното искане, т. е. обвързана е от предмета на искането и посоченото основание за отмяна. Ето защо дори и да счита, че различното разрешаване на въпроса по действителността на РА е обусловено от новото доказателство за връчване на ЗВР на ревизираното лице, представено за първи път пред административния съд в производството по издаване на решението за допълване, в настоящото производство не може да се произнася по непосочено в искането основание за отмяна. На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. По изложените съображения искането за отмяна на осноавние чл. 239, т. 4 АПК, следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, претенцията на директор на Дирекция "ОДОП" – Варна за разноски е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответника по искането за отмяна, тъй като макар да е представен списък на разноските, не са представени доказателства за действително извършени такива. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия