Решение № 6968 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2021 г.

Решение № 6968 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Л., от гр. Бургас, подадена чрез пълномощника адвокат С. К. против решение № 435 от 22.03.2021 г. по адм. дело № 2170/2020 г. на Административен съд- Бургас, с което отхвърлена жалбата му против заповед № 2058/19.08.2020 г. на зам. кмета на Община Бургас. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав и събиране на заявените от страната доказателства. Ответникът по касационната жалба – зам. кмета на Община Бургас чрез юрисконсулт В. А. оспорва жалбата, като излага подробни съображения за правилност на решението в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд- Бургас отхвърлена жалбата на Д. Л. против заповед № 2058/19.08.2020 г. на зам. кмета на Община Бургас, с която е наредено да се изпълни принудително преместване на ИУМПС марка "Москвич", модел "Алеко", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. Л., с постоянен адрес гр. Бургас, [улица], ет. [номер], паркирано в гр. Бургас, к-с "Изгрев" пред бл. 7 на паркинга-територия общинска собственост. ИУМПС да се транспортира до център за разкомплектоване на ИУМПС, притежаващ разрешително по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Приел е, че са налице предпоставките по чл. 42, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 46, ал. 5 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Бургас за принудителното преместване на МПС. Решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че през 2001 г., след подаден сигнал за неправомерно спиране, в нарушение на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, по отношение на лек автомобил "Москвич Алеко" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. Л., е била приложена принудителна административна мярка (ПАМ) принудително преместване на общински паркинг в ж. к. "Славейков" в град Бургас, стопанисван от общинско предприятие "СИПГ". Л. посетил общинския паркинга, на който МПС е било поставено, и след получаване на информацията за размера на дължимата такса по налагането на ПАМ, отказал да заплати такава сума на дружеството, което е осъществило мярката. Впоследствие в началото на 2012 година служители на общинската администрация са преместили автомобила от общински паркинг в ж. к. "Славейков" на общински паркинг в ж. к. "Изгрев " в град Бургас, без да го предоставят на собственика му поради натрупани задължения за плащане на дължимата такса за престоя му, които Л. е отказал да заплати, наред с първоначално дължимата сума по ПАМ. Общинският охраняем паркинг до блок 7 в ж. к. "Изгрев" е бил предназначен за платен престой на МПС и не е функционирал като паркинг за съхранение и временно задържане на автомобили с наложена ПАМ. На 27.06.2014 година, по искане от ОП "Транспорт", началникът на сектор "Пътна полиция" в ОД – Бургас на МВР е изпратил справка за регистрираната собственост на превозни средства, сред които и на лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС]. В справката е посочено, че собственик на автомобила е Д. Л.. На 27.08.2018 година директорът на общинско предприятие "Транспорт" към Община Бургас е изпратил писмо до Л., чрез пълномощника му адвокат С. К., във връзка с възражение вх. № 94 – 01 – 19286/13.06.2018 г. и сигнал вх. № 94 – 01 – 19286/2/23.07.2018 г., подадени от името на Л. срещу извеждането на автомобила му от общинския паркинг на "улицата" и засягане на имуществените му интереси. В писмото МПС е индивидуализирано с марката ("Москвич") и регистрационния си номер ([рег. номер на МПС]), заявено е, че собственикът е бил поканен през 2011 година и през 2014 година да се яви и да получи автомобила си, но до 2018 година той не се е явил, вместо което е подал нови сигнали през 2018 година. В писмото е посочено, че общинската администрация няма "претенции относно собствеността на автомобила" и Л., чрез адвокат К. е помолен да се свърже със служители на общинското предприятие на "посочените контакти" (в писмото) с "цел разрешаване на поставения проблем". Писмото е получено от адвокат К. на 29.08.2018 г. Общо, като обект на ПАМ, автомобилът е престоял на общински паркинги в продължение на 17 (седемнадесет) години. На 10.02.2020 г. главен инспектор – екология, служител на Община Бургас, съставил констативен протокол № 5506/10.02.2020 година. В същия са описани мястото, на което е установен автомобила и общото състояние на автомобила. В протокола е отбелязано, че регистрационният номер на автомобила е "стар", а външният му вид е "лош" – лошо състояние на купето и каросерията, без арматурно табло, със счупено предно стъкло и липсващи леви странични стъкла, без преден ляв мигач. Отразено е и че върху задното стъкло на автомобила е залепен стикер № 5506/10.02.2020 година с предписание за преместването му. На 19.08.2020 г. зам. кмета се е запознал със съдържанието на констативния протокол за техническото състояние на автомобила от 10.02.2.0202 г. и е установил, че МПС е без валиден стикер за преминат годишен технически преглед. На 29.07.2020 г. при последващо посещение е констатирано, че собственикът не го е премахнал от общинския паркинг, поради което заместник – кмета на общината е издал процесната заповед за принудително преместване на автомобила на Л. до център за разкомплектоване на ИУМПС. С оглед на изложеното и събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити. При постановяването й са спазени всички съществени изисквания посочени в чл. 46 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Бургас/Наредбата|/ във връзка с процедурата по начин на уведомяване на собственика на ИУМПС за констатациите за техническото състояние на МПС и стикера-предписание обр. 1, възможността за снабдяване с констативния протокол, както и за сроковете за доброволно преместване на същото ИУМПС с цел избягване на преместването му до центъра за разкомплектуване. С оглед представените по делото доказателства правилно съдът е приел, че жалбоподателят като собственик на процесното МПС не е изпълнил задълженията си по чл. 44 от Наредбата, в резултат на което административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 46 от Наредбата. Неоснователни са наведените оплаквания за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. От доказателствата по делото е установено, че е спазена процедурата по чл. 46 от Наредбата., ал. 5 от НУОПОЧТСО по издаване на заповедта. По делото е приложен констативен протокол № 0005506/10.02.2020 г. съставен от гл. инспектор главен инспектор – екология, служител на Община Бургас, от съдържанието на който е видно, че автомобилът е паркиран върху имот общинска собственост и е в изключително лошо техническо състояние. С поставянето на стикера – предписание № 1 върху автомобила започва да тече 14-дневния срок за преместване му. Тези обстоятелства не се и оспорват. Обоснован е решаващия извод на първоинстанционният съд за съответствие на обжалваната заповед и с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно съдът е квалифицирал лекия автомобил, предмет на заповедта, като "отпадък" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗОУ отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. От доказателствата по делото е установено, че автомобилът е излязъл от употреба, регистрацията му е прекратена и не може да се движи по пътната мрежа на страната. Твърденията на касационния жалбоподател, че процесното МПС е обект на престъпление, остават недоказани както в производството пред административния орган, така и при оспорването на процесната заповед пред първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,