Решение № 758 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2009 г.

Решение № 758 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Държавата, представлявана от министъра на министерство на регионалното развитие и благоустройството, е подала касационна жалба срещу решение от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1230/2007 г. на Д. окръжен съд, с което по отношение на касаторът е признато за установено, че ищецът [фирма][населено място] е собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с площ от 8523 кв. м. и идентификатор 39459.501.214 по кадастралната карта на[населено място], [община], както и на целия блок "Б", състоящ се от две части: - едната със застроена площ от 196 кв. м. изпълнена на 4 етажа, -другата застроена върху 148 кв. м. и изпълнена на три етажа, както и на 1/2 ид. ч. от блок "В" застроен на площ от 668 кв. м. и изпълнен на два етажа от които на първия - зала за хранене, кухненски блок и две зали за гости, а на втория етаж - дневен бар и зала за съвещания и той е осъден да ревандикира описания имот на собственика. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от министъра на министерство на финансите. С определение от 10.05.2010 г. тричленен състав на ВКС, I г. о. е допуснал до касационна проверка обжалваното решение по разрешените с него въпроси: - какъв дял от имуществото на прекратените организации, влизали в състава на А., се включва в търговско дружество, учредено само от част от правоимащите лица, упражнили правата си по чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Вторият разрешен въпрос е за правните последици от внасянето на дяловото участие на тази част от правоимащите лица, които са учредители в търговското дружество. Ответниците по касация намират същата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че А. "Д." е било инвеститор на обект общежитие П. - блок Б, построено в описания терен и въведено в експлоатация на 29.12.1988 г. В същия терен е построен блок "А" със средства на държавата, а блок "В", който има обслужващо останалите два блока предназначение предвид изпълнените в него столова, дневен бар и зали, е бил построен съвместно от А. и държавата, представлявана от министерство на индустрията и промишлеността (М.). След построяване на блок "Б", той е бил предаден за стопанисване и управление на стопанска бригада "За строителство и услуги" при А. (СБ "СУ"). На 28.03.1989 г. между зам. министъра на М. и председателя на СБ "СУ" при А. "Д." е постигнато споразумение министерството да предостави на СБ "СУ" при А. "Д." средства в размер на 450 000 лв. за довършване на обект общежитие на П., а след завършването на всички сгради на М. да му предостави за ползване блок № 1, заедно с право на ползване на общите помещения - кухня, блок, дневен бар, нощен бар и полуфункционална база и 1/2 ид. част от парцела състоящ се от 5550 м2. С решение на УС на А. "Д.", взето на 29.05.1989 г., сградата е предадена за стопанисване на А. като почивна база. Същата година на 9.06.1989 г. между СБ на "СУ" на А. "Д.", [населено място] и М., представлявано от зам. министъра е било сключено споразумение за създаване на дружество за съвместно стопанисване и експлоатация на почивния комплекс "К.". Същата година е било ликвидирано А. и имуществото му е било разпределено между ТКЗС-тата, членували в него. На 24.04.1990 г. на основание чл. 11 от Указ 56 СД представителите на 19 ТКЗС-та, бивши членове на А., са взели решение за създаване на кооперативна (Д. фирма) "О. плаж". Фирмата е регистрирана по ф. д. № 697/1990 г. На основание постигнатото споразумение с М. почивната станция - терен и сгради е била предадена за стопанисване от създадената ДФ [фирма]. С решение от 11.11.1992 г. на основание § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ фирмата е прекратена и обявена в ликвидация. Заличена е с решение от 26.01.1996 г. С решение взето по протокол от 12.10.1993 г. на заседание на ликвидационния съвет на дружествена фирма "О. плаж" е приета окончателна оценка на имуществото на дружеството и то е разпределено в дялове между 24 ликвидирани ТКЗС-та, бивши членове на А.. Правна последица от прекратяване на фирмата е възстановяване на имуществото й в имуществата на ликвидираните ТКЗС-та. На основание § 28, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ правоприемници на тези права са правоимащите лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ. Прието е, че това имущество е разпределено между правоимащите лица, на които са били издадени талони за дяловото им участие в прекратените организации на основание чл. 52, ал. 1 ППЗСПЗЗ. П. лица са упражнили правото си по чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ чрез пълномощниците, определени от общото събрание на правоимащите, които заедно с членове на съвета на директорите на АД, действащи от името на [фирма], което е вписано в регистъра за търговските дружества с решение от 09.03.1998 г. по ф. д. № 409/1998 г. на Д. ОС, са взели решение на 23.12.97 г. да внесат в търговското дружество 1/2 ид. ч. от почивна база [населено място] срещу представени талони на стойност 5 585 352 лв. Решение за учредяване на [фирма] е взето от девет П., които са били регистрирани в периода м. март - м. април 1994 г. и едно физическо лице вписано под № 6 в протокола съставен за проведеното учредителното събрание на 10.12.1997 г. Взето е решение за учредяване на акционерно дружество с фирма "О. плаж" с общ акционерен капитал 88 260 000 лв., разпределен в 88 260 акции с номинал по хиляда лева. В протокола не е отразено как е набран капитала. По делото липсват също данни за това. Споразумителният протокол от 23.12.1997 г. е съставен между представители на правоимащите лица с право на дял от имуществото на ДФ "О. плаж". Тези представители са взели решение да разпределят имуществото като в дял на Д. В. И., Р. З. Н. и и К. Г. П., срещу предоставени от тях талони за дялово участие на стойност по номинал 5 493 694 лв., са поставени самостоятелни обекти, представляващи блок № 1 - нова база и блок № 2 нова база построени в терен пл. № 3027, в м. "Овчаловски плаж", както и идеални части от общите комуникации само остойностени и др. В предпоследния абзац на ср. 1 на протокола е записано, че "върху" стойността 5 493 694 лв. на представените талони обект, представляващ една втора от почивна база[населено място] се разпределя на [фирма]. Протоколът е подписан от представителите на правоимащите и от съвета на директорите на [фирма] в регистрация. При тези данни изводът, че недвижимият имот, предмет на иска, е собственост на ищеца [фирма] е незаконосъобразен. Съдът не е обсъдил валидността на сключеното споразумение. Ако се приеме, че разпределението на имуществото на правоимащите лица е извършено валидно, то описаното имущество е предоставено на три физически лица, за които няма данни да са учредители в дружеството ищец, или да са апортирали това имущество в него. [фирма] е учредено само от 10 Т., които са били учредени в периода м. март 1993 - до края на 1994 г. и от едно физическо лице. Правната стойност на споразумението от 23.12.1997 г. не е съобразена с факта на прекратяване на дружествената фирма през 1993 г. по разпореждане на закона и разпределяне на стойността на имущество й като дялове между 24-те ТКЗС-та, участвали в състава на прекратеното А. В случая през 1997 г. е разпределяно имущество на дружествена фирма, което вече е било разпределено между ликвидираните ТКЗС-та, поради което дялове на тези ликвидирани кооперативни стопанства е следвало да се включат в имуществото им, подлежащо на разпределяне между правоимащите лица на всяко едно от тях. По делото не са събрани доказателства да е извършено разпределяне на имуществото на прекратените ТКЗС-та между правоимащите и недвижимият имот, предмет на иска, да е поставен в дял на правен субект (физическо лице или юридическо лице, на което са били прехвърлени права върху дялове от имуществото) на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Изводът, че ищецът се легитимира като собственик на имота на основание взетото решение по протокола от 23.12.97 г., е необоснован и незаконосъобразен. Взетото решение с този протокол за "разпределяне на 1/2 от обект почивна база[населено място] в полза на новоучреденото АД" няма вещно транслативно действие. То не представлява и апорт на недвижим имот в АД по смисъла на ТЗ. Апортирането на недвижим имот в търговско дружество се извършва след осъществяването на сложен фактически състав. На първо място следва да има реален обект на правото на собственост, както и правен субект, който да е носител на това право. Вторият елемент е решение на общото събрание на членовете на търговското дружество за увеличаване капитала на дружеството чрез апорт. Съгласно чл. 72 ТЗ следва да се извърши оценка на имота и тя да се отрази в дружествения договор. Следващият елемент е отразяване на апорта в устава на дружеството, което изменение на устава следва да бъде вписано. Вписването има транслативно действие и прехвърля вещните права в имуществената сфера на дружеството. Завършващият елемент е вписване на апорта в имотния регистър, което има оповестително действие по отношение на трети лица. Взетото решение с протокола от 23.12.97 г. не представлява дори писмено съгласие на вносителя с описание на вноската по смисъла на чл. 73, ал. 1 ТЗ, тъй като изявленията за това не са направени от лица или други правни субекти, които да се легитимират като собственици на имота. Имотът е бил съсобствен между правоимащите лица на прекратените 24 броя ТКЗС-та, участвали в А. и тази съсобственост не е била прекратена по реда на чл. 27 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Направеният извод в обратен смисъл е незаконосъобразен. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението. На основание чл. 293 ГПК ще бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което предявеният иск като неоснователен ще бъде отхвърлен. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.