Решение № 6420 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8150/2014 г.

Решение № 6420 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8150/2014 г., VII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1005/28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2116/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 180901224/17.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ- Русе, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, в частта на установените данъчни задължения по ЗДДС във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 417 382,05 лв., по издадени от "Дели трейд" ЕООД и "Дилия Комерс" ЕООД фактури за доставки на арматурно желязо и в частта на доначисления ДДС в размер общо на 350 083,74 лв. за м. 05.2009 г. и м. 06.2009 г., ведно със съответната лихва за забава, във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ извършени от ревизираното дружество "Викас" ЕООД с получатели седем румънски дружества. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. От страна на касатора на 21.05.2015 г. е постъпила молба с искане ходът по същество даден в съдебно заседание на 28.04.2015 г. да бъде отменен, поради наличие на доказателства за данъчна измама. Ответникът - "Викас" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Балкански оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки и съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил по жалбата на дружеството "Викас" ЕООД РА № 180901224/17.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ- Русе, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който са установени данъчни задължения по ЗДДС във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 417 382,05 лв., по издадени от "Дели трейд" ЕООД и "Дилия Комерс" ЕООД фактури за доставки на арматурно желязо и в частта на доначисления ДДС в размер общо на 350 083,74 лв. за м. 05.2009 г. и м. 06.2009 г., ведно със съответната лихва за забава, във връзка с непризнати ВОД извършени от ревизираното дружество "Викас" ЕООД с получатели седем румънски дружества, а именно "NISTOFOREST" S.R.L, "ANDROX COM" S.R.L, "CALIN TRANS" S.R.L, "LAVKON INTERNATIONAL" S.R.L, "IMPEX CONFORT TRADING" S.R.L, "CARPROD - MARCO" S.R.L и "SIDEX INTERN" S.R.L. За да постанови този резултат, съдът е приел следното: Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Дели трейд" ЕООД и "Дилия Комерс" ЕООД - съдът е обсъдил представените по делото доказателства, в това число и заключенията на ССЕ и СТЕ е приел за доказано, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки на арматурно желязо, по които законосъобразно ревизираното лице е упражнило възникналото в негова полза право на данъчен кредит, който незаконосъобразно му е отказан с РА. Относно декларираният от дружеството ВОД към "NISTOFOREST" S.R.L, "ANDROX COM" S.R.L, "CALIN TRANS" S.R.L, "LAVKON INTERNATIONAL" S.R.L, "IMPEX CONFORT TRADING" S.R.L, "CARPROD - MARCO" S.R.L и "SIDEX INTERN" S.R.L. - всички с регистрация в Република Румъния - съдът е обсъдил приложените по делото доказателства - договори, съпроводителни документи, в това число фактури и международни товарителници - CMR за изпращането и транспортирането на продадените стоки от Русе до територия в Румъния и кантарни бележки /кантарни талони за измерено тегло/, както и заключението на ССЕ и СТЕ. Обсъдил е подробно в мотивите възраженията на страните. Приел е, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, като при съставянето на данъчните си документи е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. Приел е, че декларираните ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, поради което РЛ не дължи ДДС за тези доставки, които съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС са облагаеми с нулева ставка. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Въз основа на установената по делото в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Относно реалността на доставките на арматурно желязо- съдът е анализирал подробно в мотивите на решението разпоредбите на чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, както и чл. 70, ал. 5 от същия закон и правилно е приел, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит на РЛ по фактурите, издадени от "Дели трейд" ЕООД и "Дилия Комерс" ЕООД. Този извод е обоснован предвид наличието на фактури, стокови разписки, кантарни бележки, издадени от "Пристанищен комплекс - Русе" ЕАД и "Захар Био" АД, талимански записки, опис на издадени контролни талони, опис на входни такси и паркинг и отчетни писма, всички те удостоверяващи реалността на извършените доставки и прехвърляне право на собственост на стоките от доставчика към получателя. Нещо повече в кантарните бележки са отразени данните за регистрационен номер на претегления автомобил, име и фамилия на водача на превозното средство, общ описание на товара и стойности на измерените тегла, дата и час на направените замервания, номер и дата на документа, както и подписа на лицето извършило претеглянето. Освен това са налице извършени разходи за такси за съхранение на открит склад и разходи за транспорт. При осъществената насрещна проверка на дружествата извършвали транспорта безспорно са установени данни за наличие на ресурс, в това число товарни автомобили - влекачи и полувлекачи, назначени на трудови договори в дружествата шофьори на тежкотоварни автомобили. От транспортните дружества са представени множество документи доказващи изпълнението на услугата - валидни лицензи за извършване на международен автомобилен превоз на товари, международни товарителници /CMR/, пътни листи на автомобилите, тахо - шайби за преминатите маршрути, фактури за заплатени такси за преминаване на Дунав мост, както и фактури за заплатени пътни такси в Румъния. Налице са данни за заприхождаване на арматурното желязо по стоковите сметки на ДЗЛ и плащане по банков път или чрез прихващане. Безспорно е установена и последващата реализация на стоките. В същия смисъл е и заключението на ССЕ и СТЕ. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС. В настоящия случай следва да се има предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено в хода на производството. Наличие на данъчна измама се твърди от органа по приходите едва пред касационната инстанция. Подадената молба на 21.05.2015 г. от процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП" с искане хода по същество да бъде отменен, предвид наличие на данни за данъчна измама е неоснователна. В хода на ревизионното производство такива доводи не са наведени, не е изрично посочено, че са налице сделки, извършени от ревизираното лице с цел данъчна измама или злоупотреба. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че ревизираното дружество е осъществило ВОД с получатели "NISTOFOREST" S.R.L, "ANDROX COM" S.R.L, "CALIN TRANS" S.R.L, "LAVKON INTERNATIONAL" S.R.L, "IMPEX CONFORT TRADING" S.R.L, "CARPROD - MARCO" S.R.L и "SIDEX INTERN" S.R.L. - Румъния. От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице - "Викас" ЕООД към посочените по-горе седем румънски дружества - получатели по доставките, които са били регистрирани за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз - Румъния и са с валидни идентификационни номера към съответните дати на данъчните събития. Стоките, предмет на доставките са предадени от дружеството на превозвачи. С предаването за превоз на съответните количества стоки, подробно индивидуализирани в международните товарителници /CMR/ е прехвърлена собствеността върху процесните метали - арматурно желязо и валцдрат, с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Както правилно е приел съдът, следва да се имат предвид разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., публикуван в "Държавен вестник", бр. 61 от 1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г./. Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, товарителницата има определени реквизити, които в някои случаи са разширени съгласно т. 2 от разпоредбата. Непълнотата на някои от тези реквизити не налага на извода за липса на осъществен транспорт, а е основание за ангажиране на отговорността на изпращача - чл. 7, § 1 и § 3 от Конвенцията. Необосновано касаторът твърди, че поради липсата на данни за влизане и излизане на територията на страната не се установявало фактическото напускане на стоките от територията на страната. Документи в тази насока не се изискват съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" и б. от ППЗДДС /в приложимата редакция/. Не се изискват също така кантарни бележки или експедиционни бележки във връзка с натоварване и разтоварване на стоките. Независимо от това по преписката са представени кантарни бележки. Всяка товарителница е подписана и подпечатана от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като непосочването на мястото на разтоварване в кл. 24, не ги прави недостоверни, както правилно приел съдът. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното, условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността ?, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесиите товарителници. В случая безспорно се установява, че дружеството е представило необходимите документи доказващи наличието на ВОД -фактури, документи за получени плащания от румънските дружества, кантарни бележки и CMR товарителници, които са подписани от изпращача - доставчик, който е ревизираното дружество и от превозвача. Румънските дружества не са декларирали ВОД на процесните стоки от българското дружество. Наред с това вещото лице е установило пълна съпоставимост на стоките по вид и количество, предмет на фактурите издадени от "Викас" ЕООД и стоките посочени като превозени до територията на Република Румъния по ЧМР. Следва да се отбележи, че липсата на данни за преминаване на част от транспортните средства посочени в товарителниците не може да се приеме за безусловен източник на търсената информация, тъй като в условията на свободно движение на стоки между държавите-членки в Европейския съюз, регистрирането на пътните превозни средства не е задължително условие за преминаването им, предвид фикцията за липса на граници между държавите в Съюза. От изложеното следва, че декларираните от "Викас" ЕООД ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, поради което дружеството не дължи ДДС за тези доставки. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства първоинстанционният съд, правилно е приел, че е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури. Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на делото на ответника по касация - "Викас" ЕООД следват да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 42 264 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,