Решение № 2281 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12008/2011 г.

Решение № 2281 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12008/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Науаф Дуейх Сауд, гражданин на Ирак против решение № 3770 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 5620/2011 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 290/13.06.2011 г. на Държавната агенция за бежанците при МС - отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото, представляващо съществено процесуално нарушение, обусловило и неправилното приложение на материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на трето отделение, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), съдът е отхвърлил жалбата на Науаф Сауд против административно решение № 290/13.06.2011 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Преценявайки законосъобразността на оспореното административно решение съгласно чл. 146, ал. 1 АПК и на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Не са установени обстоятелства за политическа ангажираност на жалбоподателя, арести преследване от официалните власти по критерия на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът се е съобразил с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС - Люксембург. Решението е правилно. При установените обстоятелства по делото съдът законосъобразно е приел, че липсват критериите за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. От информацията на становище на Министерството на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ, е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Тази информация, дадена от компетентен национален орган, потвърждава направения извод в обжалваното решение, че Науаф Дуейх Сауд не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Тълкуването в решението от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07, на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, не следва да се взема предвид при решаването на конкретния случай. Според съда на СЕО, силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт се преценява от компетентните национални органи, до които е подадена молбата или съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба. Изрично в тълкуването е признато правото на преценка за силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт на индивидуален принцип. В обжалваното решение състава на Административен съд София град е обсъдил доказателствата по делото и правилно е приел, че по отношение на жалбоподателя няма реален риск от лични посегателства единствено на основание присъствието си на територията на Ирак. Не е нарушен и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ - председателят е преценил и се е произнесъл по всички факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход, които са заявени от чужденеца в хода на административното производство. Административният орган е длъжен да провери доколко субективните опасения на даден чужденец от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Административният орган е обсъдил заявеното от чужденеца, търсещ закрила и мотивирано е изложил изводите си относно молбата за статут. Като е потвърдил решението на председателя на ДАБ, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение. Така направените изводи са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,