Решение № 15345 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2799/2014 г.

Решение № 15345 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2799/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Екопласт трейд" ЕООД, представено от адв. Николай Апостолов, срещу решение № 2704/29.11.2013 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 1170 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161105128/9.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Без да го заявява експлицитно, касаторът сочи общо трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за неосъщественост на доставките, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, както и пропускът му да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуални правила. Сочат се опущения при оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Иска се отмяна на решението, а имплицитно и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, чрез повереника си юрисконсулт Галя Коева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСП ревизионен акт, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, е установено в тежест на "Екопласт трейд" ЕООД задължение за ДДС размер на 5 123.86 лева и лихви за забава в размер 302.26 лева заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 16 583.90 лева, упражнено в д. п. м. 03, 04 и 05.2011 г. по десет фактури, издадени от "Дейси" ООД с предмет на доставките две шприц машини, компресор, шприц форми за кофа капак и тяло, матрица за ваза и кофи, легени, саксии и сандъци /общо над 12 000 бр. пластмасови изделия/. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките на стоки по фактурите, за които касаторът е упражнил право на данъчен кредит. Според приходната администрация без реална доставка не възниква данъчно събитие и изискуемост на данъка, а съответно и право на данъчен кредит. Начисляването на данъка е определена като неправомерно с последиците по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Органите по приходите са основали изводите си на отсъствието на информационни източници за транспортирането на стоките, както и на противоречието в обясненията на Сивелин Сивенов в конкретното ревизионно производство, като пълномощник на предходния доставчик "Европластик" ЕООД и тези дадени при ревизията на "Дейси" ООД, в което е съдружник относно веригата на доставка на машините. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Изводите по фактите са основани на събраните в ревизионното производство доказателства и на тези, приобщени в хода на съдебното дирене. Съдът е приел заключения на ССЕ и на две СТЕ. Ценил е основното заключение на СТЕ, според което в халето на ул. "с. Румянцев" в гр. Пловдив е налице производствено оборудване за пластмасови изделия, което не може да се обвърже с процесните фактури, доколкото липсва индивидуализация по заводски номер на шприц машините, шприц формите и матриците за ваза. Изключил е възможността за категоричен извод за тъждество на наличните в халето вещи и тези по фактурите. Основавайки се на счетоводните записвания е приел, че оборудването е преминало по веригата от доставки само по фактури, защото по натуралната ведомост на сметка 204 на "Европластик" ЕООД ДМА не са отписани. Отрекъл е пазарната логика на поредицата от сделки без вещите да са преместени от склада на предходния доставчик. За доставките на пластмасови изделия е отречено наличието им у доставчика предвид отдалечеността във времето на придобиването и продаването им, липсата на информация за мястото на съхранение и получаването от жалбоподателя. Съдът не е убеден със записванията в счетоводството на "Екопласт трейд" ЕООД, които за партньора "Дейси" ООД съдържат само стойностно осчетоводяване по счетоводни сметки. Решението е неправилно в частта, разрешаваща спора за правото на приспадане по доставките на оборудване за производство на пластмасови изделия и правилно в останалата част. Основателно е касационното оплакване за необоснованост на съдебния акт по доставките на оборудване. Съдът е изследвал фактите релевантни за преминаването на правото на собственост върху вещите според институтите на националното материално право. Затова и е настоявал за индивидуализирането на стоките по фактурите и е търсил тъждество между тях и тези налични в стопанисваното от жалбоподателя производствено хале. Този подход е в противоречие с правилата на съюзното право. При действието на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и в контекста на разясненията, дадени от СЕС в решението му по дело С-18/12 /вж. т. 1 от диспозитива и т. т. 33-36 от мотивите/ под доставка на стока не следва да се разбира преминаването на правото на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а прехвърлянето на материална вещ от едно лице на друго с овластяването на получателя да се разпорежда фактически с нея като собственик. По установяванията на двете СТЕ, а и на ССЕ във фактическата власт на "Екопласт трейд" ЕООД е оборудване от вида и в количеството по фактурите. При фактически извод на първостепенния съд за непроменено местоположение на вещите при продажбата им от предходния доставчик "Европластик" ЕООД на "Дейси" ООД и от Дейси на Екопласт, всъщност е мислим института на constitutum possessorium, ако помещението с вещите се свои от праводателя или прякото преминаване на разпоредителната власт върху приобретателя, ако той държи помещението. Без да се твърди и установява друг произход на стоките наличието им у получателя сочи на получаване именно от издателя на фактурите. Заради функционалната връзка на задълженията при двустранните договори, какъвто е и този за продажба, с характер на индиция за изпълнението на задължението на доставчика е извършеното плащане от получателя /плащането е установено от заключението на ССЕ/. Дори при избрания от съда подход за дефиниране на доставката на стока като придобиване на собствеността върху нея, каквато е дефиницията на чл. 6 от ЗДДС, индивидуализирането на вещите е осъществено по критериите на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД чрез предаване с прилагане на института на constitutum possessorium и транслативният ефект на сделката е настъпил. Провежданото от жалбоподателя доказване на предпоставките на правото на приспадане не е разколебано от приобщената като част от друга ревизионна преписка справка управителя на "Дейси" ООД. "Дейси" ООД е субект на другото ревизионно производство и в това му качество е представило справка по чл. 53 от ДОПК. По хипотезата на процесуалния закон със справката се установяват факти от значение за изхода на конкретното производство. Интересът на предоставящата справката страна от изхода на производството е различен от този, когато е участник в друго производство. Затова са и различни процесуалните способи за получаване на информация от страните и от другите участници. Горното изключва придаването на справката от другото ревизионно производство на доказателствена стойност, която да дискредитира събраните в конкретното производство /в извънсъдебната и в съдебната му фази/ писмени доказателствени средства. Именно при преценката на доказателствените средства следва да се проявят последиците от присъединяването на събрани в друго производство доказателства. Не съществува ограничение в приобщаването на писмени доказателствени средства - чл. 49 от ДОПК. При пълната липса на преки първични доказателствени средства за придобиване от РЛ на правото да се разпорежда като собственик със стоките пластмасови изделия изцяло се споделят от настоящия съдебен състав изводите на административния съд за отсъствие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за правото на приспадане. Щом не е извършена доставка на стоката с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не е възникнало данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като неправомерно, а основаният на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит по доставките, като основателен. В контекста на горното е дължима отмяна на решението и на РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 000000143/30.03.2011 г., № 0000001150/30.05.2011 г., 0000001103/20.05.2011 г., 0000001104/23.05.2011 г., 0000001105/25.05.2011 г. и 0000001106/27.05.2011 г. и оставяне в сила на съдебния акт в останалата част. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер на 407.77 лева /съразмерно на уважената част на жалбата при доказани разноски 575 лева - за д. т. и експертизи; адвокатското възнаграждение е договорено, но не е доказано да е платено/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение