Решение № 583 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2020 г.

Решение № 583 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2020 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба от М. Петков, чрез процесуалния си представител адв. Христов, против решение № 106 от 16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 143/2020 г. на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлен иска на ищеца против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР Сливен) за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Електронен фиш серия К № 1111846, издаден от ОД на МВР – Сливен. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразяват се доводи, че съдът при постановяване на решението си, неправилно е приел, че не са налице всички кумулативно необходими предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на решението, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск. Моли също за присъждане на сторените съдебни разноски и в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Сливен, в представен отговор на жалбата от директора на ОД на МВР поддържа становище, че касационната жалба е изцяло неоснователна и излага подробни доводи. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по искова молба на М. Петков, чрез процесуалния си представител адв. Христов против ОД на МВР – Сливен с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв., за причинени имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Електронен фиш серия К № 1111846, издаден от ОД на МВР – Сливен, поради отмяната му като незаконосъобразен с решение № 105/30.10.2019 г. постановено по НАХД № 258/2019 г. по описа на Районен съд (РС) – Нова Загора. Решението е потвърдено от АС Сливен с решение № 15/05.02.2020 г., постановено по КАХД № 207/2019 г. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска на молителя като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че не са налице всички изискуеми от ЗОДОВ предпоставки, а именно претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на електронния фиш като незаконосъобразен. Изложил е мотиви, че в представения по делото Договор за правна помощ и съдействие от 02.10.2019 г. (л. 19 от адм. дело № 258/2019 г.) липсват доказателства възнаграждение да е изплатено реално на изпълнителя по договора, не е отразено договорено възнаграждение 300 лв. и липсва отразяване за извършено плащане. Въз основа на тези изводи е заключил, че реално в случая не е изплатено възнаграждение по така представения договор за правна защита и съдействие по НАХД № 258/2019 г. по описа на Районен съд (РС) – Нова Загора, поради което не е налице третата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинена вреда. По тези съображения е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав на ВАС, трето отделение напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно административният съд е приел, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие (л. 19 от адм. дело № 258/2019 г.) не може да бъде приет за достатъчно доказателство за плащане на исковата сума, след като в него не е отразено договорено възнаграждение 300 лв. и липсва отразяване за начин на извършено плащане. Обоснован е извода на решаващия съд, че в случая липсват доказателства за реално претърпяна вреда от ищеца, тъй като касаторът не е доказал, че сумата за изготвяне на жалба и процесуално представителство, представляваща направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронния фиш да е реално изплатена. След като касационният жалбоподател твърди, че сумата е реално заплатена е следвало да ангажира доказателства, (като извлечение от счетоводни сметки и др.) че сумата е действително заплатена. Доказателства в тази насока не са представени и пред настоящата съдебна инстанция. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Следва да се има предвид, че в производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство и защита. Както се посочи по-горе в мотивите в представения договор за правна защита не е отразено нито размера на договорената сума, нито е отразено плащане брой или по друг начин или срок на плащане. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна по касационната жалба – ОД на МВР – Сливен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение