Решение № 219 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2009 г.

Решение № 219 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Соколова Производството е по чл. 250 и чл. 251 ГПК. Г. М. Б. е подал чрез пълномощника си адвокат С. Б. молба по чл. 250 ГПК за допълване на решение № 881 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1202/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., като съставът на Върховния касационен съд постанови дали приема за установено, че спорният по делото имот е отнет от наследодателя на ищеца, че е отнет не по установения в ЗПИНМ ред и без да е обезщетен собственикът, че ищецът е единствен наследник на бившия собственик на имота, че имотът не е засегнат от строителни и др. мероприятия, които да са променили вида и размера му в сравнение с времето на отчуждаването му. В случай, че не се уважи искането за допълване, молителят иска на основание чл. 251 ГПК да се постанови решение за тълкуване на посоченото решение относно това кои констатации на Окръжния съд [населено място] се споделят от състава на Върховния касационен съд и кои - не. Молителят сочи, че постановяването на съдебните актове по чл. 250, съответно по чл. 251 ГПК, му е необходимо с оглед реализиране на право на парично обезщетение по чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ. Ответникът Общината [населено място] счита молбата за допустима, а по същество - за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С решение № 881 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1202/2009 г., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., е отменил въззивното решение № 182 от 14.04.2009 г. по в. гр. д. № 953/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлил предявения от Г. М. Б. срещу Общината [населено място] иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот пл. № 431 от кв. 69 по плана на [населено място] от 1957 г., попадащ в УПИ I - за болница от кв. 65 по действащия план от 2004 г., а на ответника са присъдени разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Основателността на молбата зависи от това дали решението обхваща целия спорен предмет. В случая е предявен иск за ревандикация на недвижим имот, правото на собственост върху който се претендира да произхожда от възстановяване по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. След като по делото е било установено от въззивния съд, че имотът е отнет от собственика М. Я. Б. при действието на ЗПИНМ (отм.) без да е проведено отчуждително производство по съответния ред - липсват данни за обезщетяване на собственика, и попада в отреден за болница терен, касационното обжалване е допуснато по въпросите за тази от предпоставките за реституция, която е свързана с обекта на претендираното право, придобил ли е спорният имот характер на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОбС и съставлява ли това пречка за реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, в сила от 22.11.1997 г. С влязлото в сила решение е прието, че мероприятието, предвидено с плана на [населено място] от 1957 г., е реализирано - сградата на болницата е построена, като обстоятелството дали тя попада върху претендирания по делото имот или не, е без значение, защото той е част от двора на сградата, обслужва същата и съставлява терен, свързан с нея съгласно предвижданията на плана. Следователно имотът не съществува реално в размерите, в които е отчужден. На следващо място е прието, че към момента на влизане в сила на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ имотът е с характер на публична общинска собственост, защото теренът на градската болница е предназначен за задоволяване на важна обществена потребност, каквато се явява здравеопазването. Посочените обстоятелства са преценени като пречка за възстановяването на собствеността, свързана с обекта на реституция. По тези съображения искът за ревандикация, предявен от Г. М. Б. - наследник на собственика на отчуждения не по установения законов ред имот, е отхвърлен. С оглед изложеното молбата от 21.01.2011 г. за допълване на влязлото в сила решение, която е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК, е неоснователна. Съдът, разглеждащ спора за собственост, се е произнесъл по цялото искане на ищеца, поради което не е налице непълно решение. Молбата за тълкуване също е неоснователна, тъй като решението на Върховния касационен съд не е неясно, включително и от гледна точка правата на молителя по чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ. С влязлото в сила решение е прието, че имотът е придобил статут на публична общинска собственост, с оглед предназначението му за трайно задоволяване на обществена потребност от общинско значение, още с влизането в сила на Закона за общинската собственост /ЗОбС/ - Обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г., обявил общинската собственост за публична и частна - чл. 3, ал. 1. Наред с това е съобразен § 15 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 17 от 2009 г./ с който е приета нова алинея 4 на чл. 7 от Закона за общинската собственост, според която собствеността върху имоти - публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване. Счетено е, че имотът е предназначен за обществен обект на здравеопазването и затова попада в обхвата на въведената от законодателя изрична забрана за реституция, която е в сила към момента на разрешаване на спора. Формираната от съда воля по отношение пречките за реституция е ясно изразена и не се налага нейното тълкуване с оглед възможността на молителя да претендира обезщетение по реда на ЗОСОИ. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.