Решение № 14588 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11162/2011 г.

Решение № 14588 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11162/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ по искане на "Метромедия техтолоджи" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, управлявано от собственика Милчо Лазаров Добрев, за отмяна на влязлото в сила определение № 9119/23.06.2011 г., постановено по адм. д. № 7423/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е оставено в сила с определение № 871/27.04.2011 г. по адм. д. № 382/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 - 4 АПК. Ответникът - кметът на община гр. Бургас, не е изразил становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК, поради което е процесуално допустимо. С определение № 9119/23.06.2011 г., постановено по адм. д. № 7423/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение е оставено в сила с определение № 871/27.04.2011 г. по адм. д. № 382/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас. С последното е оставена без разглеждане жалбата на искателя "Метромедия технолоджи" ЕООД срещу Заповед № 1978/24.07.2009 г. на кмета на община гр. Бургас, като е прието, че жалбата е процесуално недопустима като подадена от лице, което няма правен интерес да я оспорва, тъй като не е адресат на заповедта. Върховният административен съд, второ отделение е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд, а именно, че жалбата е подадена от "Метромедия технолоджи" ЕООД, а заповедта е с адресат "Метромедия груп" ЕООД, двете дружества самостоятелни правни субекти и юридически лица. Искателят сочи като основания за отмяната на влязлото в сила определение по чл. 239, т. 1 - 4 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната по реда на чл. 237 и сл. АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като хипотезите за това са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно т. 1 може да се иска отмяна на влязло в сила решение /определение/, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От това следва, че новите писмени доказателства и нови обстоятелства следва: 1. да са съществували към момента на решаване на делото, 2. не са били известни на страната и след полагане на дължимата активна грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и изясняването му от фактическа страна, не е могла да ги представи по обективни причини и 3. да са от съществено значение за правилното му решаване. В конкретния случай представените съдебни актове /решения и определения/, протоколи по други дела, експертизи изслушвани по други дела, фотокопия от писмени доказателства, представяни по други дела, които са били известни на искателя, нотариални заявления от "Ментомедия груп" ЕООД и др. също известни на жалбоподателя, приложени към искането и представени в съдебно заседание, не представляват нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на т. 1, посочен по-горе, поради което искането на това основание е неоснователно. Съгласно т. 2 може да се иска отмяна на влязло в сила решение /определение/, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетел или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В конкретния случай по процесното дело не са разпитвани свидетели и не са изслушвани експертизи, както и не се представя влязла в сила присъда, с която да е установено престъпно действие на страна по делото, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, като само твърденията на искателя не са основание да се иска отмяна по тази хипотеза. С оглед на това искането и на това основание е неоснователно. Съгласно т. 3 може да се иска отмяна, когато влязлото в сила решение /определение/ е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. В конкретния случай, за да прекрати производството по делото, съдебните състави са се позовали на това, че искателят е самостоятелстно юридическо лице, различно от адресата на акта, като без значение е, че собственика им е едно и също физическо лице. Обстоятелството, че по други дела е прието различно становище във съответен акт, по подобни предмети на дела, не е било задължително за състава, постановил процесното определение. Освен това не се представя влязъл в сила съдебен акт, с който акт на съд или на друго държавно учреждение, имащо значение за делото, е признат за подправен или е бил отменен. В тази връзка представените писмени доказателства не сочат на тази хипотеза за отмяна на процесното определение, като твърдяното от искателя не води до основателността му на същото основание. За да е налице хипотезата по т. 4, е необходимо да е налице пълна идентичност между страни, искане и основание по решенията, по които е постановен противоречив резултат. В конкретния случай по представените решения и определения на Административен съд - гр. Бургад, предмет на разглеждане са различни административни актове на кмета на община гр. Бургас, или на други органи на общината, както и жалбоподатели са различни физически и юридически лица. След като предмет на разглеждане по представените съдебни актове са били други административни актове, и различни жалбоподатели, то не е налице идентичност между страни, искания и основание, за да се приеме, че е налице хипотезата на т. 4. Освен това и само идентичност на страните не е основание за допускане на отмяна на влязлото в сила определение по този ред. Искането на това основание също е неоснователно. Като се има предвид изложеното искането за отмяна е неоснователно изцяло и следва да се отхвърли, поради което Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК