Решение № 3930 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10632/2013 г.

Решение № 3930 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10632/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител Стефан Гачев, против решение № 59 от 7.06.2013 г. постановено по адм. дело № 95/2013 г. по описа на Административен съд Сливен. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението се обжалва и в частта за разноските. Иска се неговата отмяна. Ответните страни - Зюхре Хюсеинова Шекерова, Нуртен Османова Шекерова и Сейфетин Османов Шекеров не се представляват и не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Зюхре Хюсеинова Шекерова, Нуртен Османова Шекерова и Сейфетин Османов Шекеров, в качеството им на наследници на Осман Алиев Шекеров е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32137 от 25.07.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена от наследодателя на жалбоподателите, по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. сума в размер на 1 358,74 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Установил е също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права - да се запознае с фактите; да представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н. Съдът е приел също така, че липсва недобросъвестно поведение от страна на лицето подало заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция, което от своя страна го освобождава от санкция съгласно основните положения от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., земеделският производител в настоящото производство, е бил подложена на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени административни проверки на заявленията, в резултат на които е намалена годната за подпомагане площ, а на това основание и част от оторизираната субсидия на бенефициента - в размер на 1 358,74 лв. - се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК, е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициентът е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Съгласно чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно § 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от ново представената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от земеделския производител площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34, 35 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил земеделския производител за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Решението на съда обаче, в частта му за разноските, е неправилно. В конкретния случай процесуалния представител на ответника по жалбата - Людмил Ангелов е направил своевременно възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът не е приел възражението на ответната страна за прекомерност и е присъдил пълния размер на понесените от жалбоподателя разноски. Настоящия състав не споделя доводите на първоинстанционния съд относно възражението за прекомерност на ответната страна. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е своевременно направено искане от насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, което настоящата инстанция намира за основателно. Присъдените от първостепенния съд разноски, на основание § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба, следва да бъдат редуцирани до размер на 460 лева, от които 10 лв. държавна такса за завеждане на делото и 450 лева адвокатски хонорар. В останалата си част обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,