Решение № 9682 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2010 г.

Решение № 9682 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Областната дирекция на МВР - Видин, представлявана от директора Марчо Марков, против решение № 172 от 15.12.2009 г., постановено от Административния съд - Видин (АСВ), по адм. дело № 253 от 2009 г. по описа на съда. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение, като основният довод касае извода на съда относно характера на дейността на директора на дирекцията, свързана с "уведомяване на медиите за евентуално извършено престъпление". Поддържа се, че процесното "уведомяване" не представлява административна дейност, респ. липсва основание за уважаване на предявения по делото иск по реда на чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разноски не се претендират. Ответната страна - Иван Иванов Димитров, представлявана от адв. Любен Иванов, в представения отговор по така подадената касационна жалба и в представените по делото писмени бележки поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Оборва касационните твърдения с аргумента, че отговорността за причинените вреди е резултат от действия на директора, с които същият е превишил правата си да изнесе без получено предварително съгласие името и снимков материал на уличеното лице, при положение, че не е налице влязла в сила присъда. Претендират се разноски, без да е представен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на делото по същество пледира за неоснователност на касационните възражения. На първо място, посочва, че административният съд правилно е приел, че поведението на директора на ОД на МВР - Видин, представлява административна дейност, свързана с властническите му правомощия при изпълнение на служебната му дейност, както и че правилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и са нанесени неимуществени вреди на ищеца. На второ място (без да се излагат конкретни аргументи), прокурорът счита размера на присъденото обезщетение за завишен. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия си състав приема жалбата за процесуално допустима като редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Основанието на иска са наведените от ищеца обстоятелства. В разгледана по същество от АСВ искова молба на Димитров се твърди, че ищецът е претърпял огромен стрес и уплаха за бъдещето си като резултат, от една страна, от оповестеното от директора на ОД на МВР - Видин, пред "всички медии" и публикувано на официалния сайт на "видинската полиция", че Димитров е "полицай-измамник", както и от показването на негова снимка без изричното му разрешение, правещо образа му "достояние на цяла България", а също така и от бездействието на директора да изпълни определение от 11.06.2009 г. на Районния съд - Видин, постановено по ЧНД № 703 от 2009 г.. Въз основа на тези твърдения ищецът е предявил искане ОД на МВР да бъде осъдена да му заплати парично обезщетение в размер на 3000 лв. ведно със законната лихва, считано от 23.03.2008 г. до окончателното издължаване на сумата. При тези данни квалификацията на иска от страна на АСВ като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неправилна, респ. разглеждането му по същество по реда на чл. 203 и сл. от АПК е недопустимо. За да е налице претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която да е подсъдна на административен съд, трябва да има наведени твърдения за наличието на предварително отменен незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразни действия или бездействия на държавни или общински органи и техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, от които да са настъпили и вреди. Твърдения в такава насока няма в исковата молба, поради което спорът е подсъден на общия съд. Основанието на иска са вреди, настъпили от действия на длъжностно лице (директора на ОД на МВР - Видин), които са свързани със службата му, но не са извършени при и или по повод изпълнение на административна дейност. Претендираните от ищеца вреди не са пряк и непосредствен резултат от административен акт (властническо волеизявление, фактическо действие или бездействие), издаден (осъществен) в условията на съществуващо административно правоотношение, регулирано от принципа на власт и подчинение, в което страни са административният орган и Димитров. Правото на ищеца да бъдат зачитани честта, достойнството, доброто име и личният му живот е безспорно, но в случая надлежна страна в спора относно тяхното нарушаване е физическото лице, извършило деянието - публично изразеното и отразено във "всички медии" твърдение, че ищецът е "полицай-измамник", както и разпространението на образа му без предварително получено разрешение. Твърдението, че физическото лице има качеството на длъжностно такова, както и че действията му, причинили непозволеното увреждане, са извършени именно в това му качество и по повод на службата му, не води до еднозначен извод, че съществуващият облигационен спор е следствие от спор относно законосъобразността на даден административен акт. Публичните и медийно отразените изявления на длъжностни лица, дадени по повод службата им, представляват съпътстваща дейност спрямо административната такава, като липсва каквото й да било основание двете да се приемат за еднозначни. Обстоятелството, че при извършването на тази дейност могат да бъдат засегнати честта, достойнството или доброто име на трети лица, е относимо към възникването на облигационно правоотношение по повод на осъществено непозволено увреждане, но не е предпоставка за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Бездействието на директора на ОД на МВР - Видин, да изпълни определение от 11.06.2009 г. на Районния съд - Видин, постановено по ЧНД № 703 от 2009 г., също не е осъществено във връзка с административна дейност. Напротив, налице е неизпълнение на съдебен акт от страна на задължено по силата на този акт лице, което следва да се санкционира по ред, различен от този, предвиден от законодателя за издадените административни актове. В тази връзка АСВ, приемайки за разглеждане и произнасяйки се по предявената искова молба, чиято правна квалификация е чл. 49 от ЗЗД, е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилен, а искът (делото) - препратен по компетентност на Районния съд - Видин, като родово му и местно подсъден. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,