Решение № 12222 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2016 г.

Решение № 12222 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане на "П. Е. Д. Н. А. лимитед- клон" с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 13637/14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 11624/2015 г., по описа на ВАС, Осмо отделение. Посочва, че са налице новооткрити обстоятелства, които са от съществено значение за делото. Новоузнатото обстоятелство е свързано с факта, че вещото лице Р. К., изготвило експертно заключение е включен в списъка по чл. 235, ал. 1 от ДОПК на оценителите на НАП, като това обстоятелство има значение с оглед преценката и кредитируемостта на изготвената от него експертиза, като правилна, незаинтересована и непредубедена, както и с обвързаността му с насрещната страна по спора. Счита се, че новоизвестният факт е и процесуално значим, като сочещ за липсата на допустимост на участие на вещото лице в процеса, а именно чл. 196, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ГПК. Молителят "П. Е. Д. Н. А. лимитед- клон" в съдебно заседание, чрез адвокат Гергинова, поддържа искането за отмяна, като основателно, предвид съображенията, развити в самата молба. В постъпило на 09.05.2016 г. възражение, депозирано от процесуалния представител на "П. Е. Д. Н. А. лимитед- Клон" се оспорва становището на процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В постъпила на 17.09.2016 г. писмена защита на дружеството се моли да се уважи молбата за отмяна. Възразява се срещу претендираните разноски от ответната страна. Ответната страна Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Перпериева оспорва искането за отмяна и моли за неговото отхвърляне като неоснователно. Счита, че не е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. На първо място посочва, че ако молителят е бил проявил дължимата процесуална грижа, е можел да го разбере и да направи съответното възражение в хода на първоинстанционното производство. На второ място счита, че това не е от съществено значение за решаване на делото, защото съдът не е задължен да кредитира заключението, като го преценява, заедно с всички останали доказателства по делото. Подробни съображения в тази насока са изложени в представеното по делото писмено становище от 31.03.2016 г. Претендира и разноски по делото. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди наведените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като ново обстоятелство се сочи фактът, че вещото лице Р. К. е включен в списъка по чл. 235, ал. 1 от ДОПК на оценителите на НАП и това е повлияло на неговата обективност. Този факт не е спорен по делото, а и е общоизвестен с оглед публичния достъп до Списъка на оценителите по чл. 235, ал. 1 от ДОПК, публикуван на сайта на НАП, където вещото лице Р. К., фигурира под № 146. Възражението на молителя, че с вписването на вещото лице в списъка по чл. 235, ал. 1 от ДОПК е повлияна обективността и компетентността на конкретния експерт е следвало да бъде направено пред първостепенният съд с оспорване на експертизата или искане за отвод на вещото лице. В случая обаче експертното заключение на посоченото вещо лице е прието в открито съдебно заседание, след неговото изслушване и в присъствието на страните. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице "нови обстоятелства", нито "нови доказателства" от съществено значение за спора, откъдето следва и заключението, че не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 АПК. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид този резултат, направеното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 249 от АПК "П. Е. Д. Н. А. лимитед-клон" следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП разноски в размер на 300 лв., определени на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.). Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,