Решение № 15021 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2018 г.

Решение № 15021 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. Г. против решение № 179 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 851/2017 г. по описа на Административен съд – София-област. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответникът началник на Районно управление – Костенец при ОДМВР - София, чрез юрк. Иванова, оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски за юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Г. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-1184-000101/05.06.2017 г. на началник РУ-Костенец към ОДМВР – София, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е приложена на ПАМ "прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца" на лек автомобил "Тойота ланд круизер" с рег. [рег. номер на МПС] и отнемане на свидетелството за регистрация. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на данните по делото е формирал извод за наличие на твърдяното нарушение, позовавайки се на описаните в акта фактически констатации, и като е приел за осъществена предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед по реда на чл. 171, т. 2а ЗДвП (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - за срок от шест месеца до една година. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези (проверка с техническо средство и медицинско изследване на кръвта), поради което осъществяването на проверка с техническо средство, чийто резултат не е оспорен, обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. Процесната заповед, обратно на твърденията на касатора, е издадена в унисон с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК - съдържа мотиви от фактическа страна, както в обстоятелствената, така и в разпоредителната част, а именно: на 04.06.2017 г. К. Г., водач на МПС – "Тойота ланд круизер" с рег. [рег. номер на МПС], след проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" е отчетено 0, 57 промила съдържание на алкохол в кръвта. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел за реализиран фактическия състав на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо автомобила на жалбоподателя. В заповедта са изложени фактическото основание и правната квалификация, въз основа на които административният орган е приложил ограничителната мярка. Освен това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН № 171584/04.06.2017 г., в който надлежно са посочени констатираните факти и нарушените законови разпоредби. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, административният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна. Неоснователно е оплакването, изложено в касационна жалба, че оспорената заповед не е издадена от компетентен орган. Решаващият съд е изложил подробни мотиви за делегиране на правомощия чрез заповед № 517 з-110/19.01.2017 г. на директора на ОД на МВР за издаване на заповеди от категорията на процесната, от началници на районни управления при ОД на МВР – София, които се споделят и от настоящата инстанция. Предвид изложеното, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, второ отделение,