Решение № 1305 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2010 г.

Решение № 1305 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на кмета на община Пловдив против решение № 464 от 29.03.2010 г. постановено по адм. д. № 2099 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - Пловдив е било образувано по жалбата на Елена Петкова Тасева от гр. Пловдив против решението на комисията по чл. 12, ал. 1 от НУРУЖННОЖП на община Пловдив, утвърдено от кмета на община Пловдив, с което е одобрено решението, взето по протокол № 16 от 27.10.2009 г. на жилищната комисия при район "Централен", община Пловдив. Със същото на Тасева е отказано картотекиране за настаняване под наем в общинско жилище по молба № 94006-23671/ от 12.08.2009 г. В мотивите за обжалвания отказ е посочено, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 7, т. 6 от наредбата. Прието е, че по време на брака си с Васил Тасев са дарили апартамент. С решението си Административен съд - Пловдив е отменил решението на общинската комисия по жилищно настаняване, като е приел, че същото по съществото на спора е незаконосъобразно. Обосновал се е с представените от жалбоподателката писмени доказателства - които подробно е описал в мотивите към решението, въз основа на които е направил извод, че неправилно е тълкувана от административния орган посочената разпоредба от наредбата. Същата цели да ограничи възможността на граждани със задоволени жилищни нужди да искат настаняване в общински такива. В конкретния случай обаче се касае до прехвърляне на идеална част от имот, който е бил в режим на съсобственост. Приел е, че същата отговаря на изискванията на чл. 7, т. 9 от наредбата по чл. 45а от ЗОС на Общински съвет Пловдив, поради което е дал указания, след връщане на преписката да се постанови ново решение съобразно установеното от него. Решението е правилно. Даденото тълкуване на закона и Наредбата от страна на административния съд е законосъобразно. Доводите на касатора в тази насока са, неоснователни. Правилно съда е приел, че щом като процесната норма от Наредбата дава възможност на лицата прекратили съсобственост, чрез делба и са получили за уравнение сериозни средства, достатъчни да си закупят жилище могат да кандидатстват за настаняване в общински жилища, то това следва да е валидно и за тези които са прехвърлили безвъзмездно жилище СИО и след това прекратили брака си. Този извод следва да се изведе от основния принцип в правото е, че на когото законът разрешава по-голямото, той разрешава и по-малкото. Това, че правилно е приложен закона следва и от § 9 от Наредбата, според който разпоредбите и се прилагат, доколкото не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, какъвто е настоящият случая според СК. Предвид изложеното, решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,