Решение № 6829 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3487/2015 г.

Решение № 6829 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3487/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуален представител юрисконсулт Александра Кинанева, срещу решение № 15435/17.12.2014 г. постановено по адм. дело № 5960/2014 г. по описа на Върховен административен съд, IV отделение, с което е отменено решение № 419/26.03.2014 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-446/2013 г. и преписката е върната на Комисията с указание за продължаване на производството, съгласно дадените в мотивите на решението указания. По изложени подробни съображения за законосъобразността на постановеното от КЗК решение, се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, при което да бъде отхвърлена жалбата на Сдружение "Български автомобилен съюз", уважена от първата инстанция. Процесуалният представител на КЗК претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Сдружение "Български автомобилен съюз" - гр. София, редовно призован, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна "Български авто съюз" ЕООД - гр. София, редовно призавана, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд по реда на чл. 145 и сл. АПК, е оспореното от Сдружение "Български автомобилен съюз"- гр. София, решение № 419/26.03.2014 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-446/2013 г. С последното, на основание чл. 98, ал. 1, т. 4, чл. 60, ал. 1, т. 6 ЗЗК, във връзка с чл. 41, т. 4, предложение второ ЗЗК е прекратено производството по преписка № КЗК-446/2013 г., срещу "Български авто съюз" ООД. За да отмени оспореното решение на КЗК, тричленният състав на ВАС е приел, че при провеждане на административното производство от Комисията са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, които са довели до неправилно приложение на цитираната от Комисията норма на чл. 41, т. 4, предложение второ ЗЗК. Съобразно последната, не се образува производство, а образуваното се прекратява с решение на комисията, когато уведомителят или ответната страна не могат да бъдат открити. Органът по конкуренцията е преценил, че въпреки положените усилия за уведомяване за започналото производство по Глава VII ЗЗК, на "Български авто съюз" ООД, по три различни начина - по пощата с обратна разписка, чрез БУЛПОСТ с обратна разписка и чрез връчване от ОД на МВР, не е осъществено редовно връчване на книжата по преписката, на адресите на дружеството, посочени в искането, вписани в Търговския регистър и установени от МВР. Решаващият съдебен състав е приел за установено по безспорен начин обстоятелството, че ответникът по искане № ВХР-2605/21.12.2012 г., подадено от Сдружение "Български автомобилен съюз", не е открит на адреса му на управление, вписан в Търговския регистър - гр. София 1700, район "Студентски", ж. к. "Студентски град", бул. "Академик Стефан Младенов" № 72, партер, тъй като изпратените от КЗК писма с обратна разписка, са връщани с отбелязвания "непознат" и "фирмата никъде не е изписана", но е счел, че при това КЗК е следвало да положи усилия за да открие и други адреси за съобщаване и изискване на необходимата за проучването й информация. Изложени са съображения, че ако се приеме, че уведомяването следва да се извършва само на адреса, отразен в Търговския регистър, то всеки ответник по образувана пред КЗК преписка би могъл да смени адреса си, без да впише това обстоятелство, при което да осуети всяко образувано против него производство и да възпрепятства установяването на извършено нарушение, респективно - налагането на имуществена санкция. Наред с горното е констатирано, че в приложената по делото административна преписка се съдържа още един адрес, на който КЗК е следвало да изпрати съобщения - този, вписан в приложения на л. 102 от преписката, Списък на действащите учебни центрове на територията на Софийска област, в който под № 3122 фигурира "Български авто съюз" ООД, с адрес: гр. София, бул. "Драган Цанков" № 31А и посочен телефонен номер 0888994486. С оглед данните по делото обосновано е прието, че КЗК не е извършвала съобщаване на горепосочените адрес и телефонен номер, нито е отправила запитване до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по този въпрос. Отбелязана е необходимостта от своевременното извършване на проверка от КЗК, в Търговския регистър към Агенцията по вписвания, при което търсенето на адрес за съобщаване да бъде съобразено с актуалните данни относно представителството на ответната страна. При извършена от ВАС служебна справка е установено, че "Български авто съюз" ООД от 22.08.2012 г. е с вписан управител - Винка Иванова Божилова, съдружник в дружеството заедно с Мария Атанасова Тодорова, както и че на 13.05.2013 г. тези лица са прехвърлили дружествените си дялове на Халил Гуерех, при което, считано от 10.06.2013 г., горепосоченото ООД е вече ЕООД, с нов управител - Зияд Саяри. На 31.07.2013 г., като управител на дружеството е вписан Борис Григоров Борисов, по отношение на който обаче /независимо от изпратеното му от КЗК писмо изх. № НП-28-КЗК/446/2013/26.11.2013 г. с искане за представяне на допълнителна информация/, не са извършени действия за установяване на адреса му, включително до 26.03.2014 г., на която дата преписката е прекратена. Съдът е отчел споразумението от 13.03.2009 г., между КЗК и Министерство на вътрешните работи, по силата на което от Комисията е поискано съдействие за откриване адреса на бившия управител на дружеството Винка Божилова, /в резултат на което органите на МВР са установили адрес за уведомяването й/, и което не е използвано за установяване на адреса на управителя на ответното ЕООД - Борис Григоров Борисов, представляващ дружеството, считано от 31.07.2013 г. до датата на прекратяване на преписката и към настоящия момент. По изложените съображения съдът е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на КЗК с указание за уведомяване на "Български авто съюз" ЕООД на адрес в гр. София, бул. "Драган Цанков" № 31А, на телефонен номер 0888994486, както и на установен със съдействието на МВР, адрес на управителя му Борис Григоров Борисов. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки изводите на съда и релевираните касационни основания, приема обжалваното решение за правилно. Обосновано от първата инстанция е прието, че в случая е неправилно приложена разпоредбата на чл. 41, т. 1, предложение второ ЗЗК. Не намират основание възраженията на касатора, че КЗК е положила достатъчно усилия да открие адрес за уведомяване на ответното дружество. Твърденията, че е проверена актуалната информация в Търговския регистър, при което е констатирано, че адресът му на управление е същият, независимо от настъпилите в представителството му промени, са без правно значение за установяването на предпоставките за прекратяване на производството. При липсата на положени достатъчни усилия за установяване на контакт с ответната страна на всички известни по административната преписка адреси, както и чрез изискване на данни от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на вътрешните работи, не би могло да се приеме, че тази страна не може да бъде открита по смисъла на чл. 41, т. 4, предложение второ ЗЗК. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и е постановил решение, спрямо което не се установяват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това атакувания съдебен акт, като правилен, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода от спора и липсата на направено от ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,