Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г.

Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от М. Д. Д.-полицейски орган към РУП-Я. срещу решение № 24/12.02.2015 г. по адм. д. № 271/2014 г. на Административен съд - Я., с което е отменена негова заповед за задържане на лице с рег. № 202/17.12.2014 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е разпоредено задържането на И. М. К. от град Я. за срок от 24 часа. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че за да е налице фактическо основание за налагане на ПАМ "задържане за срок от 24 часа", по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР - е необходимо да бъде установени действия на пречене на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Според касатора физическото противопоставяне на И. К. по време на извършване на проверка на документите за самоличност е израз на противопоставяне. В конкретния случай задържането се налага с цел съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Ответникът по касационна жалба - И. М. К. - редовно призован не се явява и представлява, не взема становище по касационната жалба . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. На 17.12.2014 г. в 01.00 ч. И. К.. е задържан и освободен в 02,30 часа същият ден, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за това, че "противозаконно пречи на орган на МВР да изпълни задължението си по служба". За да отмени обжалвания съдебен акт съдът е изложил съображения от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, но в разрез с изискването за форма; без да са изложени фактически и правни указания за неговото издаване. Решението е неправилно. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, "което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". По смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на ПАМ е наличие на поведение от страна на конкретно лице, представляващо пречка за изпълнение на служебните задължения на полицейски орган и наличие на предупреждение, отправено до същото лице и отказ от негова страна да преустанови поведението си. Не може да бъде споделен извода на съда, че от оспорената заповед не се установява с какви действия К. пречи на полицейски орган да изпълни конкретни задължения по служба. Неправилно съда е приел, че същите не могат да бъдат извличани от последвали заповедта докладни записки, нито от показания на свидетели, дадени в хода на съдебното производство. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и сочените от жалбоподателя, се установява, че К. е препятствал извършването на проверката му за самоличност, самоволно се е отдалечил от проверяващите го полицай, влязъл е в словесна разправа с тях. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато посоченото от касатора нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. С оглед горния извод и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на К. против административния акт да бъде отхвърлена. Както вече се посочи, заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административно производствените правила и след осъществяване на материално правните предпоставки, предвидени в чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което не са налице основания за нейната отмяна. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,