Решение № 4038 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2020 г.

Решение № 4038 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. И. А. против решение № 1431/07.10.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1706/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 177-ФК/22.07.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са по отношение изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Касаторът твърди, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като в същата са изложени фактите, въз основа, на които е прието наличието на основания по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Счита, че по делото са налице безспорни доказателства обосноваващи извършеното нарушение. Констатираното от съда несъответствие в годината на издаване, вписана в оспорената заповед и датата на установеното нарушение, според касатора се дължи на допусната техническа грешка при изписването и същото не е довело до нарушаване правото на защита на търговеца. Излага съображения, че нарушението е описано подробно от фактическа страна и от всички приложени доказателства се установява, че е извършено през 2020 г. За неправилни счита и изводите на съда, че в конкретния случай няма да се постигнат преустановителната или превантивна цели за налагане на мярката. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – "Тони 2011" ЕООД, град Варна не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 177-ФК/22.07.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Тони 2011" ЕООД е наложено запечатване на търговски обект – магазин - минимаркет, находящ се в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" 139, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС – дружеството използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология и е забранен достъпа до обекта. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че липсват доказателства за извършено нарушение на датата посочена в акта - 20.07.2019 г. Приложените по делото протокол от извършена проверка и акт за установяване на административно нарушение (АУАН), се отнасят до нарушение, извършено на 20.07.2020 г., година по-късно. Допуснатото нарушение, според съда, е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Наред с това съдът е констатирал, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е от 2019 г. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорения акт съдът е приел и липсата на конкретизация на нарушението на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с § 71 от ПЗР към НИД на същата Наредба. Според съда цитираната преходна разпоредба, съдържа три алинеи като всяка от тях се отнася до три конкретни групи задължени лица по чл. 3 от Наредбата и за всяка от тях е определен различен срок за привеждане на дейността им в съответствие с Наредбата. Посочването на конкретната група задължени лица, към която се отнася провереното търговско дружество е от съществено значение, според съда, предвид различните срокове, в които търговецът следва да приведе дейността си в съответствие с наредбата. Установено е и нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 АПК, предвид обстоятелството, че оспорващото дружество е представило пред съда свидетелство за регистрация на фискално устройство и Договор за абонаментното му обслужване, сключен на 07.08.2020 г. От този факт е обоснован извод, че към датата на постановяване на съдебното решение "Тони 2011" ЕООД е привело дейността си в търговския обект в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като към датата на приключване на устните състезания процесната заповед за налагане на ПАМ е загубила както своята превантивна, така и преустановителната си функция, каквито са легитимно преследваните от закона цели. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006 г.) фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. В чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е предвидено, че фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и на техническите изисквания съгласно приложение № 2 от наредбата. С § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /изм. и доп. с ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г./ е въведено задължение за лицата по чл. 3, с изключение на лицата, използващи ЕСФП, ИАСУТД и софтуер за управление на продажби, които са регистрирани по ЗДДС, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срока до 31 март 2019 г. Текстът на ал. 2 /в редакцията изм. с ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г./ задължава лицата, регистриращи и отчитащи продажбите с ИАСУТД, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 юли 2020 г., а съгласно ал. 3 /доп. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г./ всички други лица по чл. 3, непопадащи в ал. 1 и 2 и неизползващи софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 30 юни 2019 г. От така изложеното следва, че задължението за привеждане дейността в съответствие с изискванията на наредбата в конкретни срокове е в обусловено от това дали лицата използват ЕСФП, ИАСУТД или софтуер за управление на продажби, регистрирани ли са по ЗДДС или не. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за противоречие на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения административен акт със събраните по делото доказателства. От доказателствата по делото е установено, че дружеството "Тони 2011" ЕООД използва ФУ, което не е от одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., към момента на проверка, извършена в обекта на 20.07.2020 г. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС е приложена със заповед издадена на 22.07.2019 г. и за нарушение, извършено на 20.07.2019 г., година по-рано. По делото не са налице доказателства за използване на фискално устройство, което не е от одобрен тип на 20.07.2019 г. Последиците от противоречието между фактическите основания за издаване на акта и констатациите в протокола за извършена проверка от 20.07.2020 г. са неустановяване на основанията за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Моментът на издаване на административния акт е от значение за съответствието му с материалния закон - чл. 142, ал. 1 АПК. Доводите на касационния жалбоподател, че се касае за техническа грешка в датата на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка и датата на нарушението, за което се прилага, са неоснователни, тъй като по делото няма данни и доказателства, твърдяната грешка да е поправена от органа, издал административния акт по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. В конкретния случай моментът на извършване на нарушението е от значение и за изпълнение на задължението по § 71 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/13.12.2006 г., тъй като в протокола за извършена проверка са налице констатации за дерегистрация на дружеството към 25.03.2020 г. С оглед на изложеното следва да бъдат споделени крайните изводи на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК при издаването на оспорения индивидуален административен акт. Останалите съображения на съда за несъответствие на мярката с целите по чл. 22 ЗАНН, не се споделят, тъй като представянето на доказателства за използване на ФУ от одобрен тип в хода на съдебното производство е ирелевантно. Съответствието на заповедта с целите на административната принуда се преценява към момента на издаването й. Неправилната преценка за съответствието на акта с целта на закона по чл. 146, т. 5 АПК, не променя горните изводи за наличие на самостоятелно основание по чл. 146, т. 2 АПК за неговата незаконосъобразност. Обжалваното съдебно решение, с което оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,