Решение № 10430 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2017 г.

Решение № 10430 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Столична община (СО) район Връбница против решение № 2753 от 24.04.2017 г. постановено по адм. дело № 1422 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касаторът поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Излага, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена след изтичане на едногодишния изпитателен срок. Счита, че са осъществени предпоставките на чл. 12 от Закона за държавния служител (ЗДСл) посочени като основание за прекратяване на служебното правоотношение с Й. Г. Л., поради което законосъобразно е упражнил правомощието си, като е прекратил служебното й правоотношение. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, по същество на спора. Ответникът - Й. Г. Л., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения изложени в депозирано по делото възражение. Прави искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното в настоящето производство решение съдът е отменил заповед № РВР17РД15-73 от 23.01.2017 г. на кмета на СО район Връбница, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Й. Г. Л. Оставил е без разглеждане жалбата на Й. Г. Л. в частта, с която се иска поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка и/или други документи и е прекратил производството по делото в тази част. Осъдил е Столична община да заплати на Й. Г. Л. сумата от 325, 00 лв. деловодни разноски. С определение № 3814 от 09.06.2017 г. постановено по адм. дело № 1422 по описа за 2017 г., съдът е отхвърлил искането на Й. Г. Л. за изменение на решение № 2753 от 24.04.2017 г. постановено по адм. дело № 1422 по описа за 2017 г. на АССГ, в частта за разноските. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № РД- 15-147 от 22.10.2015 г. Л. е назначена за държавен служител на длъжност юрисконсулт в СО район Връбница считано от 26.10.2015 г. Заповедта е издадена на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 12 от ЗДСл. Установено е, че по време на служебното си правоотношение Л. е ползвала различен по вид и размер отпуск - за временна нетрудоспособност и платен годишен отпуск. Общият размер на ползвания платен годишен отпуск е 36 работни дни (42 календарни дни), а на ползвания отпуск за временна неработоспособност е 34 календарни дни. Изготвен е доклад от заместник - кмета на СО район Връбница с рег. № РВР17-ВК91-57 от 23.01.2017 г. с предложение за прекратяване на служебното правоотношение на Л. Служебното правоотношение е прекратено с процесната заповед № РВР17РД15-73 от 23.01.2017 г. на кмета на СО район Връбница считано от 24.01.2017 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена в изискуемата форма, от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗДСл, съгласно която, при първо назначаване на държавна служба, органът по назначаване може да едностранно да прекрати служебното правоотношение в рамките на изпитателния срок от 1 г.; срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск. Изложил е, че прекратяване на правоотношението на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е право на органа по назначаване, което не подлежи на съдебен контрол, тъй като се упражнява по целесъобразност, с оглед качествата показани от служителя по време на работата му. Предвид изложеното е приел, че за реализирането му следва да са налице две предпоставки - назначаване на кандидата за държавен служител и трудов стаж по-кратък от едногодишния изпитателен срок. Посочил е, че въпреки дадените указания органът не е представил доказателства, че Л. е била назначена за първи път на държавна служба в СО район Връбница. Независимо от липсата на представени доказателства, че правоотношението е първо за Л., предвид посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, присъдения ранг при постъпването на държавна служба - V младши, съобразно чл. 74 от ЗДСл и на осн. чл. 12, ал. 2 от ЗДСл, съдът е приел, че Л. е назначена за първи път на държавна служба със заповед № РД - 15-147 от 22.10.2015 г. и служебното и правоотношение е възникнало на 26.10.2015 г., с оглед което е налице първата предпоставка за прилагане на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - първо назначаване на кандидата като държавен служител. Посочил е, че едногодишният срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, изчислен съобразно правилата на чл. 60, ал. 2 от ГПК за Л. изтича на 26.10.2016 г. С оглед обстоятелството, че същата е ползвала законоустановен отпуск в рамките на 76 календарни дни към този срок следва да се прибавят и тези дни. Разрешеният отпуск по болест е ползван в календарни дни. А относно ползваният платен годишен отпуск съдът е приел, че той също следва да се изчисли в календарни дни, тъй като чл. 12, ал. 1 от ЗДСл изчислява едногодишният срок в календарни дни. Предвид изложеното съдът е приел, че след прибавянето на 76 календарни дни, едногодишният срок изтича на 10.01.2017 г. Служебното правоотношение с Л. е прекратено считано от 24.01.2017 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Съдът посочил, че дори да се приеме, че платеният годишен отпуск следва да се изчислява в работни дни, то отново не е спазен едногодишният срок, тъй като срокът на ползваните календарни дни отпуск по болест удължава едногодишния срок до 29.11.2016 г. и когато към него се прибавят 36 работни дни ползван платен годишен отпуск, крайната дата на която служебното правоотношение е можело законосъобразно да бъде прекратено на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл е 20.01.2017 г. Предвид изложеното съдът е приел, че жалбата е основателна и е отменил заповедта. Относно направеното искане за поправка на основанието за прекратяване служебното правоотношение вписано в служебната книжка и/или други документи на жалбоподателката, съдът е приел, че в случая органът по назначаването следва да впише постановената отмяна на акта съгласно чл. 123 от ЗДСл. С оглед изложеното е приел, че жалбата в тази част е недопустима и я е оставил без разглеждане. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационната жалба на кмета на СО район Връбница срещу решението, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Й. Г. Л. и е прекратил производството по делото в тази част, е процесуално недопустима, тъй като за касационния жалбоподател не е налице правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт в посочената част. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК предоставя право на касационно обжалване на страните по делото, за които решението е неблагоприятно. В случая с обжалваното решение, имащо характер на определение в посочената чест, е оставено без разглеждане заявено от жалбоподателката в първоинстанционното производство искане. Така постановеният съдебен акт е изцяло в полза на настоящия касационен жалбоподател, за него актът е благоприятен и той няма интерес от неговата отмяна. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба, отсъствието му прави жалбата недопустима. Поради това, на основание и чл. 159, т. 4 от АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 от АПК, касационната жалба на кмета на СО район Връбница, срещу решението в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Й. Г. Л. и е прекратил производството по делото в тази част, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да бъде прекратено в посочената част. Касационната жалба на кмета на СО район Връбница срещу решението, в останалата му част, е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Целта на този срок е да се даде възможност за преценка, на органа по назначаването, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този срок, по силата на чл. 12, ал. 3 от ЗДСл не се включва времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавният служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка - Л. е назначена за първи път на държавна служба, но не е налице втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, а именно изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител, тъй като заповедта е издадена след изтичане на едногодишния срок. Въз основана на представените по делото доказателства, съдът правилно е установил, че Л. е ползвала платен годишен отпуск в размер на 76 календарни дни общо, от които платен годишен отпуск 36 работни дни (42 календарни дни), както и отпуск за временна неработоспособност в размер на 34 календарни дни. Тъй като едногодишният срок по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл се равнява на 365 календарни дни, при "удължаването" на годината с дните на законоустановен отпуск те следва да бъдат също календарни, поради което съдът правилно е приел, че едногодишният срок следва да бъде удължен с тези 76 календарни дни. При тези данни направеният от него извод, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена след изтичане на едногодишния срок, който е изтекъл на 10.01.2017 г., е правилен, тъй като процесната заповед е издадена на 23.01.2017 г. Срокът по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е преклузивен и с изтичането на една година, се преустановява възможността за упражняването на посоченото в него право от органа по назначаване. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът e извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като съдържа мотиви в подкрепа на направените изводи. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че постановеното решение, в частта с която съдът се е произнесъл по законосъобразността на административния акт, е валидно, допустимо и правилно. При липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Тя е своевременно направена и доказана по размер, поради което следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да й бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 650, 00 лв. Водим от горното и на основание на основание чл. 159, т. 4 вр. с чл. 228 от АПК и чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение