Решение № 4243 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2012 г.

Решение № 4243 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Иванов Йорданов, осъществяващ дейност като ЕТ "Йордан Йорданов - Косе", със седалище в гр. Омуртаг, против решение № 1539/13.06.12 г. по адм. д. № 3652/11 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 271102048 от 18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен, потвърден с Решение № 630 от 30.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, за определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за данъчни периоди 2004, 2007 и 2009 години в размер на 14 315,40 лв. главница и лихви от 10 264,67 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Твърди се, че решението е необосновано, постановено е при нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, при формални мотиви, при частична проверка на фактите, необсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че е доказано реалното предаване на заемни средства от св. Белев, баща на съпругата му и неправилно некредитиране на доказателствата в тази насока, включително и свидетелските показания. Моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да се отмени РА. Алтернативно е застъпено искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за вярно и точно прилагане на закона. Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА в частта за определен данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и по ЗДДФЛ за 2007 и 2009 години, при данъчна основа, установена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 ДОПК. Установено е в хода на ревизията, че през ревизираните периоди при жалбоподателя и съпругата му са налице обстоятелства за нарастване на имущественото им състояние, което не съответства на получените доходи. За целта на ревизията са изследвани източниците на приходи на ревизираното лице, както и на съпругата му Косана Бахнева Йорданова. За неоснователни са приети твърденията на ревизираното лице за получени парични средства от предоставяни заеми от физически лица. Съдът е изследвал всички установени по делото факти и е неоснователно възражението на касатора, че липсва обсъждане от страна на съда на представени от страната доказателства по делото. Основният критерий, който следва да бъде приложен по отношение дадените в заем парични средства, както правилно е приел съдът, е установяване възможността на съответния заемодател да предостави средства в посочения размер и то към периода, в който се твърди, т. е. безспорното установяване, че съответния заемодател е разполагал с тези средства към момента на предоставянето им. В тази връзка изследвани са констатациите на ревизията при извършената насрещна проверка на съответния заемодател, както и дадените обяснения от ДЗЛ и декларацията му по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Установено е, че за 2004 г. по ГДД на основание чл. 41 от ЗОДФЛ лицето декларира доход от патентна дейност. Съобразно приложената справка А към ГДД декларираните приходи по ОПР са в размер на 38 076 лева и разходи в размер на 172 555 лв. При проследяване на първичните счетоводни документи и хронологични счетоводни записвания по всички счетоводни сметки на търговеца за 2004 г., вземанията и задълженията му, ревизията установява, че Йордан Йорданов е внесъл в касата на предприятието сумата от 16 090 лева, за които декларира, че са част от получен заем в размер на 18 000 лева от бащата на съпругата му, св. Басри Хасан Бедел. Получените в хода на ревизията писмени обяснения от лицето сочат на даден заем на 8.01.2004 г., който е върнат на 30.09.2006 г. Представен е и писмено оформен договор за твърдяните отношения. В същото време се твърди, че същото лице св. Бедел e предоставил на дъщеря си Косана Бахнева Йорданова, съпруга на Йордан Йорданов, сума в размер на 62 950 лева към м. 12.2003 г. и същите са внесените от нея през 2004 г. в дружество "Даниел - 2004" ЕООД, на което тя е едноличен собственик. От насрещните проверки не се установява заемодателя да е разполагал със сумите, които твърди да е предоставял в заем. Въпреки, че твърди че отглежда животни, не е подавал ГДД за реализирани доходи за периода от продажба на животни, мляко и др. Формиран е облагаем доход - данъчна основа за двамата съпрузи в размер на 89 207,13 лв. и по 1/2 за всеки от тях - 44 603,57 лв. на каквато база е установено задължението по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. за Йордан Йорданов. За 2005 и 2006 години не са установени недекларирани доходи, за които да се дължи данък. За 2007 г. едноличният търговец е декларирал с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ отрицателен финансов резултат в размер на 16 426, 25 лв., като е посочил приходи в размер на 29 001, 72 лв. и разходи - в размер на 45 427, 97 лв. Съпругата на жалбоподателя не е подала декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г., като за нея се установяват извършени разходи за погасяване на кредитни задължения. Съпрузите са направили разходи за данъци и осигурителни вноски, за пътувания в чужбина. Установената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 ДОПК не е опровергана в хода на оспорването, поради което съдът правилно е приел, че и в тази част РА е законосъобразен с определяне на задължение по чл. 48 ЗДДФЛ на база 7 072, 82 лв. като 1/2 от 14 145, 65 лв. Поради недоказаност на произхода на средствата, с които са направени разходите през 2007 г., определянето на данъчната основа е извършено по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като и през този период получените от жалбоподателя приходи не съответстват на имущественото и финансово му състояние за ревизирания период. Органите по приходите са изследвали съответствието на имущественото състояние на жалбоподателя и направените от него разходи с получените приходи, като е изготвен паричен поток за 2007 г. на база събраната информация в хода на ревизионното производство. За 2008 г. не се установяват недекларирани доходи. За 2009 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като отчита приходи в размер на 56 122,95 лв. и разходи - 56 340,32 лева, т. е. отрицателен финансов резултат от 217.37 лв. Ревизията установява, че през този период в касата на ЕТ "Йордан Йорданов - Косе" са внесени от собственика 15 100 лв., включени в разходната част на баланса, за които липсват доказателства за произхода й. За определяне на паричните потоци за годината са изследвани платените от лицето и съпругата му местни данъци и такси, платени осигурителни вноски, покупки, разходи за издръжка на семейството, разходи за командировки, за вноски по договор за кредит, усвоен през 2006 г. Установено е превишение на разходите над приходите с 12 590,75 лв., което за жалбоподателя е определено в размер на 1/2 от тази сума, т. е. 6295,38 лв. и на тази база е определен дължимият данък. В хода на съдебното оспорване не е оборена констатацията на ревизията, извършена по реда на чл. 122 ДОПК, поради което правилно съдът е приел задължението за законосъобразно определено. Като краен резултат установеното превишение на разходите над приходите не е опровергана в хода на оспорване на РА и размера на паричните средства с недоказан произход са определени като недеклариран доход, който формира данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Върху тази данъчна основа е определен предвидения в чл. 42 от ЗДДФЛ размер на данъка. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на чл. 155, ал. 8 от ДОПК при извършване на повторната ревизия. Съобразно цитираната разпоредба с решението по ал. 1 на чл. 155 ДОПК ревизионният акт не може да се измени във вреда на жалбоподателя. В случая не е налице хипотезата на текста на чл. 155, ал. 8 ДОПК. Първоначално постановеният ревизионен акт е отменен от директора на Д "ОУИ" и преписката е върната за нова ревизия. В този случай, забраната за влошаване на положението на жалбоподателя не е приложима, тъй като в правомощията на решаващия административен орган, установени с чл. 155, ал. 4 от ДОПК е да отмени ревизионния акт и да върне преписката на органа по приходите за извършване на нова ревизия със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. При повторната ревизия е допустимо установяването на нови фактически констатации, както и на задължения в размер, различен от установените с отменения РА, които може да са както в по-нисък, така и в по-висок размер. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,