Решение № 12793 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2010 г.

Решение № 12793 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Началника на РДНСК сектор Варна - Североизточен район и от Маргарита Георгиева Узунова, Станислава Димитрова Бакърджиева и Милен Николов Бакърджиев от гр. Варна, против решение № 478/5.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1836/2009 г. на VII-ми състав при Административен съд - Варна, с което е отменена като незаконосъобразна, заповед № ДК-02-ВН-45/17.06.2009 г. на Началника на РДНСК-Варна. По подробно изложени в жалбите съображения решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, като вместо това се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против заповедта за премахване на част от незаконен строеж. В съдебното заседание Началникът на РДНСК - сектор Варна се представлява от юрк. Белегова, Касационните жалбоподатели физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответната страна Лидия Валентинова Периклиева, редовно призована, не се явява и не се представлява, не е депозирала становище и възражение по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Отклонението от разрешеното с проекта строителство не е съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1-т. 4 от ЗУТ. Оспорената заповед не е мотивирана с основания по § 184, ал. 12 от ПРЗ на ЗИД към ЗУТ, а обосноваването й за първи път с такива основания във фазата на съдебен контрол е недопустимо. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си са неоснователни, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отменил, по жалба на Лидия Валентинова Периклиева процесната заповед, с която, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконна част от строеж "тавански етаж", находящ се в УПИ IХ-2, кв. 393 по плана на 10-ти микрорайон гр. Варна, изпълнена в отклонение от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж № 490/22.12.1998 г., в нарушение на чл. 137, ал. 1, чл. 50, т. 1, б. "б", и чл. 148, ал. 1, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е над допустимите 1.50 м., дървената покривна конструкция не съответства на конструктивния проект, а в помещението до дървеното стълбище са обособени санитарно помещение и дрешник. За да обоснове горепосочения правен резултат, първоинстанционният съд много подробно и детайлно е изследвал събраните по делото доказателства и въз основа на точния им анализ е извел изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Строежът: "преустройство на таванско помещение с надзид до 1.05. м., с оформяне на капандури", е изпълнен по одобрени проекти - част архитектурна и конструктивна, обяснителни записки към тях и въз основа на разрешение за строеж от 1998 г., издадено от Главния архитект на р-н "Одесос"-Варна, на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ. Данните от назначените по делото първоначална и тройна технически експертизи са обсъдени последователно в обстоятелствената част на съдебния акт и като неоспорени, изводите в тях с основание са залегнали в мотивите на решението. Несъстоятелно е наведеното в касационната жалба на РДНСК оплакване, че е доказана констатацията за отклонение при изпълнението на строежа, от одобрения инвестиционен проект, изразяващо се в изпълнен чрез капандурите по-висок надзид от разрешения, при това обосновано с доводи, почиващи на определение за "капандура", извеждано от "учебниците по сградостроителство и архитектура". В тази връзка е достатъчно да се подчертае, че в касационното производство е недопустимо да се установяват факти и обстоятелства - становищата на вещите лица е следвало да се оборват пред инстанцията по съществото на спора. При депозирането на заключенията вещите лица са отговорили на всички поставени от съда и страните въпроси, направили са разяснения и уточнения, включително и досежно описаната обща височина на строежа, получена от надзида и капандурата, като становището, че осъщественото строителство във всяка една част е в допустимите рамки от 1.50м. е безпротиворечиво и категорично, правилно е било възприето от съда. Обсъдени са, с оглед доказателствата и промяната в детайлите по одобрените проекти, (с премахнатите арковидни форми, което по характера си е несъществено изменение) и настъпилата законодателна промяна по чл. 79, ал. 2 от Наредба № 5/1995 г. и сега действащата Наредба № 7/2003 г., (в която условието общата дължина на капандурите да не надвишава 1/3 от дължината на ограждащата стена е отпаднало) и отличаващото се, досежно разпределението на помещенията оформяне на санитарно помещение и дрешник, за което няма пречки - преустройството е за жилищни нужди, а и заповедта не визира премахването им. Подробни и съответни на относимите правни норми са и изводите на съда досежно соченото със заповедта противоречие с ПУП, в сила от 1996 г., непредвиждащ запазване на преустроената сграда в дъното на имота - разрешението за строеж е издадено на основание чл. 148, ал. 1, т. ППЗТСУ за временен строеж, в имот, засегнат от предвижданията на плана. А дали влязлото в сила РС № 490/22.12.1998 г. "е в нарушение на чл. 151 ППЗТСУ" (отм.), както сочи втората касационна жалба, идентична в останалите пунктове, естествено не следва да се коментира. Съдът е извършил контрол за законосъобразност на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК в пълен обем и като я е отменил като незаконосъобразна, е постановил правилен съдебен акт, за който не са налице касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед така изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,