Решение № 14926 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2020 г.

Решение № 14926 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив срещу Решение № 842 от 5.05.2020 г. по адм. д. № 3908 по описа за 2019 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-312 от 27.11.2019 г. на директор на ТП на НОИ- Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН], Протокол № 2140-15-595/6.08.2019 г. на ръководител "ПО" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Изложени са доводи за неправилност на решението, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът Ж. Никова, чрез адв. Челебиев, оспорва касационната жалба, твърдейки че в нея няма изложени конкретни доводи и основания, с които да се оборват правните изводи на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Пловдив е Решение № 2153-15-312 от 27.11.2019 г. на директор на ТП на НОИ- Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН], Протокол № 2140-15-595/6.08.2019 г. на ръководител "ПО", с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на Ж. Никова по Заявление, вх. № 1030-15-544/21.02.2019 г. От фактическа страна по делото е установено следното: С Разпореждане № 2144-15-16/1.04.2019 г., ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив прекратил поради недопустимост производството по заявлението, приемайки че е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, поради което производството по второто подадено заявление е недопустимо. Така постановеното разпореждане е оспорено по съдебен ред и с Определение № 1055 от 22.05.2019 г. по адм. дело № 1209/2019 г. по описа на Административен съд- Пловдив, разпореждането е отменено, а преписката е изпратена на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по същество. С разпореждането от 6.08.2019 г., ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ — Пловдив е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ, на основание чл. 68, ал. 1- 2 от КСО на Ж. Никова, тъй като към датата на заявлението - 21.02.2019 г., тя има навършена възраст [възраст] и придобит осигурителен стаж от трета категория за периода 20.08.1980 г. - 20.02.2019 г. - 27 г., 00 м. и 18 дни, поради което не са изпълнени законовите условия. В мотивите си органът е посочил, че не се зачита осигурителен стаж за периодите от 1.01.1980 г. до 1.01.1981 г. с продължителност една година на длъжност "общ работник" и от 1.01.1981 г. до 31.12.1989 г. с продължителност девет години на длъжност "оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех", с вписано предложение за зачитане на осигурителния стаж от първа категория по т. 4, буква "н" от ПКТП (отм.); при осигурител Железопътен завод "Георги Димитров"- София, като в разпореждането е отбелязано, че образецът е подпечатен с печата на ДСО БДЖ - ЖПЗ "Георги Димитров"- София. Подчертано е, че създаването на новата буква "н" в т. 4 на отменения Правилник влиза в сила от 30.06.1990 г., а образец УП-30 № XIV-242 е издаден на 17.06.1990 г., т. е. цитираната разпоредба не е съществувала към вписаната дата на издаване на документа, което според ръководител "ПО" категорично компрометира неговата достоверност. Освен това е налице и антидатиране, тъй като към датата на издаване на документа същият не е подпечатен от легитимния към този момент осигурител. В допълнение е посочено, че съгласно писмо, изх. № УП-505#1 от 16.03.2015 г., издадено от ТП на НОИ — София град, фирма "Рейлком" ЕАД, съхранител на разплащателните ведомости на Железопътен завод "Георги Димитров"-София, е представила протокол от 14.05.2009 г., съгласно който се съхраняват документи за периода от 1.01.1992 г. до 30.06.2009 г., с изключение на месец юни 1992 г., а в допълнително предоставена информация от ТП на НОИ - София -град ставало ясно, че осигурителят "Рейлком" ЕАД- гр. София е представил протокол от 14.12.1999 г., с който е констатирано, че след възникнал пожар, станал на 9.12.1999 г. срещу 10.12.1999 г. напълно са унищожени ведомостите на цех "Леярен" на завода за периода 1953 г. — 1999 г. и проверка не може да бъде извършена. Пенсионният орган не е зачел и осигурителен стаж за периода от 1.01.1990 г. -1.08.1995 г. с продължителност 05 г. и 07 м. на длъжност "оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех", с предложение за зачитане на стаж от първа категория по т. 4, буква "н" от ПКТП (отм.); по обр. УП-З № 203-3/23.07.2001 г., издаден от ДФ "Строймашинженеринг" - София, поради вписан последващ БУЛСТАТ на дружеството. Освен това Никова не фигурира в разплащателните ведомости на дружеството за периода, което се потвърждава и от дадената от Дирекция "Бюро по труда" -гр. Първомай информация, че същата е регистрирана като безработно лице за периода 2.09.1994 г. -31.08.1995 г., като от електронното досие на лицето в ДБТ и последваща проверка е видно, че същото е освободено от работа от ТКЗС- с. Караджалово на 1.09.1994 г., където е работило на длъжност "завеждащ личен състав" за периода м. 01.1980 г. -м. 10.1994 г. - с продължителност 02 г., 06 м. и 11 дни, за м. 12.1983 г. - дни и за периода 1.06.1992 г. -1.11.1994 г. - с продължителност 01 г., 05 м. и 29 дни. Предвид припокриването на трудовия стаж на Ж. Никова е прието, че записите в трудовата книжка, обр. УП -30 и обр. УП-3 от ДФ "Строймашинженеринг"- София и Железопътен завод "Георги Димитров"- София, не са годно средство за удостоверяване на стаж. Предвид събраните доказателства, пенсионният орган е приел, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО за 2019 г. жените придобиват при навършена възраст 61 години, 4 месеца и придобит осигурителния стаж — 35 години и 08 месеца, а Никова не отговаря на условието за навършена възраст, тъй като към датата на заявлението е на [възраст]. За да постанови решението си, Административен съд- Пловдив е приел, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. " а" от КСО, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа и всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични фактически и правни основания за постановяването. Разпореждане също е издадено от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на "Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Съдът обаче е счел, че при постановяването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в контекста на чл. 35 от АПК, указващ издаването на индивидуалния административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Според първоинстанционния съд, с оглед обстоятелството, че жалбоподателката е подала заявление за отпускане на пенсия, в което е отразено само че се иска отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, административният орган е бил длъжен, преди да се произнесе, да изясни фактите, значими за предявеното право. Като не е сторил това, а се е произнесъл по подаденото заявление, приемайки че Никова не отговаря на условието за навършена възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, без преди това да уточни каква точно пенсия тя претендира да й бъде отпусната, административният орган е извършил нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай за да прецени дали не са изпълнени предпоставките на чл. 69, чл. 69а, чл. 69 б, чл. 69в или § 4 и 5 от ПЗР на КСО, а само се е задоволил да изследва предпоставките на чл. 68 от КСО. Предвид откритото производство по чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, по оспорване истинността на удостоверение, обр. УП-30 № XIV-242/17.06.1990 г., УП-3 № 203-3/23.07.2001 г. и Трудова книжка № 831 в частта, съдържаща записи за периодите от януари 1980 г. до декември 1989 г. и от януари 1990 г. до юли 1995 г., съдът е приел, че неангажирането на доказателства от страна на административния орган доказва тезата на жалбоподателката, че е налице трудов, респ. осигурителен стаж и неправилно не са зачетени спорните периоди. Съдът обаче се е съгласил с извода на пенсионния орган, че в действителност Никова не отговаря на условието за навършена възраст 61 г. и 4 месеца по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В изложените мотиви първоинстанционният административен съд е пропуснал да обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните относно спорните осигурителни периоди. Не е установил фактите по делото и не ги е подвел към приложимите норми на Кодекса за социално осигуряване. По делото е приложена комплектована административна преписка с всички документи, необходими за изясняване на спорните факти. В оспореното административно решение е изложена подробна хронологично точна фактическа обстановка, но съдът е пропуснал да изясни съществени за решаване на делото въпроси и е тълкувал погрешно разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Пенсионният орган няма задължение да изяснява искането на лицето и/или да се произнася по всички посочени в § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на КСО основания, въз основа на които може да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. При положение, че жалбоподателката подава заявление без да посочва коя точно от всички пенсии за осигурителен стаж и възраст желае да бъде отпусната, то преценката се извършва по общите условия, както това е сторено от органа. По отношение на всички останали специфични случаи, преценката се извършва единствено когато е изрично заявено подобно искане от лицето. От значение е и обстоятелството, че с подаване на заявлението Ж. Никова изрично посочва, че желае да бъдат ползвани наличните оригинални документи в пенсионното й досие, т. е. за органа не е била налице хипотезата на чл. 35 от АПК да изяснява още факти и обстоятелства от значение за случая и в този смисъл да изисква допълнително документи от жалбоподателката. Неправилен е и изводът на съда, че ответникът не е ангажирал доказателства при провеждане на оспорването по чл. 193 от ГПК. Всички документи, които той е счел, че са относими, е представил по делото и по административната преписка. Съдът не е разгледал спора по същество. Не е предприел и процесуални действия по чл. 171, ал. 2 от АПК за изясняване на факти, по които съществува спор. Не е обсъдил и преценил относимите писмени доказателства, след което да изложи мотиви кои от спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях приема за доказани. Приел е, че Никова не отговаря на условието за навършена възраст 61 г. и 4 месеца по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, но не е развил съображения по приложението на материалния закон в това отношение. Вместо това е отменил изцяло оспорения акт без да се произнесе по съществото на спора и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваното решение, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално да допусне нови доказателства служебно или по искане на страните, и установи фактите и обстоятелствата във връзка със спорните осигурителни периоди и предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно приложимите материалноправни разпоредби. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,