Решение № 16360 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 107/2019 г.

ВАСVI отделение02.12.2019 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 425 от 27.11.2018 г. на Административен съд В. по адм. дело № 505/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "НОВ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано и управлявано от управител А. Г. против писмена покана изх. № 29-04-663/23.08.2018 г. на директора на РЗОК В.. ОСЪЖДА "НОВ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано и управлявано от управител А. Г. да заплати в полза на РЗОК сумата от 600 лева, разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16360 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 107/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК В. срещу решение № 425 от 27.11.2018 г. на Административен съд В. по адм. дело № 505/2018 г. С него се отменя писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание изх. № 29-04-663/23.08.2018 г. на директора на РЗОК В.. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "НОВ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано и управлявано от управител А. Г. взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на управителя и представляващ "НОВ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР" ЕООД гр. В. срещу цитираната писмена покана. С нея на основание извършените проверки и констатации и на основание чл. 76 а ЗЗО е разпоредено възстановяване на сумата от 12505. ЗЗ лева, неоснователно получена за назначени медико-диагностични дейности бл. МЗ-НЗОК № 4, извън възможностите за компенсиране, отчетени и заплатени от НЗОК/РЗОК за първо тримесечие на 2018 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на поканата с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил писмената покана. Установено е от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че сумата по писмената покана е извън допустимите превишения по индивидуалния договор от 10% плюс 15 % като е спорен въпросът дали тя следва да се възстанови след изтичане на тримесечието или следва да се преценява превишението на годишна база на бюджета на дружеството и на РЗОК. Съдът е приел, че преценката следва да е на годишна база според практиката на съда, поради което приел поканата за незаконосъобразна и я отменил. Решението е неправилно. Цитираната практика на ВАС е изоставена, поради което спазвайки разпоредбите на индивидуалния договор в чл. 53 превишенията над 10% плюс 15% за всяко тримесечие следва да бъдат възстановени на бюджета на НЗОК съгласно чл. 55, ал. 1 от Индивидуалния договор за 2018 г. Идентични са разпоредбите на индивидуалния договор за 2017 г. в чл. 54 и чл. 56 между дружеството и НЗОК. При констатирани суми на превишенията над уредените в договора и при липса на доказателства за договорени превишения над договорните административният орган правилно е приел, отчитайки възражението за отчитане на превишението на годишна база за неоснователно, че сумата по превишението следва да бъде възстановена на бюджета на НЗОК. Постановеното решение като неправилно следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на дружеството против писмената покана следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото е основателно искането на касатора за разноски в размер на 200 лева за държавна такса, както и за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 400 лева, по 200 лева за всяка, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховен административен съд шесто отделение

Цитирани разпоредби

1