Решение № 2144 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14734/2010 г.

Решение № 2144 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14734/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Хади Хазерпур, гражданин на Иран срещу решение № 10962/28.09.2010 г., постановено по адм. дело № 11309/2009 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 251/9.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция по бежанците при Министерския съвет на Република България за отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че в обжалваното съдебно решение са изложени формални съображения, които не представляват мотивиране на акта. Касаторът се оплаква, че макар съдът да е изложил опасенията за получените срещу него заплахи, е приел, че те били с неизяснен произход, за които не са представени доказателства. От друга страна макар съдът да е обсъдил становището на ВКБООН за Иран е приел, че наказанията за членовете на Демократичната партия на Иракски Кюрдистан са по-скоро изпращане в затвора, отколкото смъртни присъди, а това според касатора в никакъв случай не е белег за сигурността на една държава. Твърди се в касационната жалба, че задържането на ирански граждани в затвори е съпроводено с подлагане на жестоки репресии и нечовешко отношение и само по себе си е основание за прилагане на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на председателя на Държавна агенция по бежанците при Министерския съвет на Република България. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция по бежанците при Министерския съвет на Република България, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът бил приел, че в Иран не е налице въоръжен конфликт по смисъла на международноправните критерии, поради което е неприложима разпоредбата н чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Бежанската му история според прокурора е противоречива и твърденията му не могат да се приемат за достоверни и да наложат прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена в срок, тъй като съобщението за решението е получено лично от касатора на 21.10.2010 г., а касационната жалба е депозирана на 03.11.2010 г., т. е. в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Хади Хазерпур, гражданин на Иран съдебен състав на Върховния административен съд, III отделение е приел, че административният орган в решение № 251/9.07.2009 г. е направил обоснован извод, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като не са налице данни лицето основателно да се страхува от преследване поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и поради тези причини да не може да се ползва от закрила на държавата си по произход. Относно сочената дейност от Хади Хазерпур като симпатизант на Кюрдската демократична партия на Кюрдистан съдът е приел, твърденията му не се явяват достатъчни, за да се приеме, че сигурността му при завръщането е застрашена. Съдът е обсъдил становището на ВКБООН и е приел, че след 2005 г. наказанията за заловени членове на тази партия са по-скоро изпращане в затвор, отколкото смъртни присъди, поради което твърденията на жалбоподателя за основателни опасения от преследване, не се подкрепяли от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания, изброени в чл. 8 ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не са касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, нито пък той сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи се от организация или група, на която държавата да не може да противодейства ефективно. Според съда няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне страната по произход поради заплаха поради насилие, застрашаване на живота му, въз основа на ситуации на въоръжен конфликт или да бъде изложен на опасност от изтезание, поради което е направен извод, че не е налице основанието по чл. 9 ЗУБ и жалбата е отхвърлена. Обжалваното решение е неправилно постановено. И административният орган и първоинстанционният съд неправилно са приели, че бежанската история на жалбоподателя е неистинска. От проведените интервюта в агенцията той е поддържал, че още като ученик е изключен от училище, защото е бил симпатизант на опозиционната партия на Кюрдската демократична партия, както и впоследствие в резултат на дейността му като чл. на същата партия е разпространявал печатни материали, за което е бил в затвора около месец. Установено е по делото от становището на ВКБООН, че членовете на кюрдската партия са преследвани и че опасността за тях е по-скоро затвор, отколкото смъртно наказание. Неправилно съдът е приел, че ако жалбоподателят се върне в Иран, то той не е заплашен от смъртно наказание, а само от затвор, преповтаряйки становището на ВКБООН, без да го анализира в съответствие с фактите по делото и преценката, която е длъжен да извърши с оглед конкретната бежанска история. Последното е показателно за наличието на заплаха и несигурност за касатора, ако той се завърне в родината си. В тази връзка и административният орган и съдът е следвало да изложат мотиви относно сигурността на страната по произход, както и всички предпоставки на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като в случая това е направено без да се обсъждат всички данни по делото в тяхната съвкупност. Освен това твърденията му за преследване като чл. на Кюрдската партия не са обсъдени от съда като такива, свързани със заплаха за личността му, респ. за живота му. В този смисъл е следвало да се преценят условията за представяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, ако всестранната преценка въз основа на данните по делото не доказват предпоставките за предоставяне на бежански статут по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В този смисъл е следвало съдът, респ. административният орган е следвало да се съобразят с решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз във връзка с приложението на чл. 15, б. "в" от Директива № 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаване на правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила (хуманитарен статут), като според директивата това не е подчинено на условието жалбоподателят да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на него лични елементи, както и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено. В съдебната практика категорично е установено, че посоченото по-горе тълкуване е пряко относимо към разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в която е възпроизведена разпоредбата на чл. 15, б. "в" от цитираната директива. Поради това доказателствената тежест, която се разпределя при установяване на фактическия състав на тази правна норма с оглед фактите, установени по делото водят до извод, че в процесния случай неправилно и административният орган и съда са извършили отказ за предоставянето на бежански статут, респ. на хуманитарен статут. Наред с всичко изложено по-горе, следва да се отбележи, че в настоящето касационно производство са представени доказателства, които са относими към спора между страните по делото - 2 бр. писма от отдел "Организационен" и от Централа-3 на Демократична партия на Курдистан-Иран, придружени от превод на заклет преводач. От тях се потвърждава, че касационният жалбоподател е бил арестуван в Иран като чл. на тази партия и че е активист на партията, като е работил под ръководството на Централа - 3 и заради дейността си е преследван от властите. С оглед изложеното по-горе и предвид представените в касационното производство нови доказателства, настоящият петчленен състав счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение, както и на решението на председателя на ДУБ и делото на основание чл. 90, ал. 2 ЗУБ да се върне като преписка на агенцията, която след преценка на всички факти по делото и представените нови доказателства да извърши нова преценка относно искането за предоставяне на бежански статут, респ. на хуманитарен такъв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,