Решение № 8357 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2009 г.

Решение № 8357 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Образувано е по касационна жалба от адвокат Богдан Василев, пълномощник на Ангел Асенов Ангелов от гр. София, против решение № 4 от 10.02.2009 г. по адм. д. № 4702/2008 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). С оспореното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ангел Асенов Ангелов против заповед № 797 от 13.04.2007 г. на началника на Пето РПУ при Столична дирекция "Полиция", с която на основание чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ е отнето разрешението му за носене на ловно оръжие и боеприпаси за срок от пет години. Недоволен от решението, Ангел Асенов Ангелов го обжалва. Счита същото за необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено, като се постанови друго, с произтичащите от това последици. Ответната страна - началникът на Пето РПУ при Столична дирекция на вътрешните работи, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд от фактическа страна правилно е установил, че на 20.02.2007 г. Ангел Асенов Ангелов с притежаваното от него законно огнестрелно оръжие - ловна пушка с № 5791, марка ИЖ, калибър - 12, в населено място - гр. София, кв. "Враждебна", e стрелял по кучeта. Обосновано е прието, че стрелбата е безпричинна, като е мотивирана липсата на предпоставки за прилагане на институтите на "неизбежна отбрана" и "крайна необходимост", на които се е позовал жалбоподателят. По дефиниция ловното оръжие е предназначено за отстрел на дивеч по реда и условията, посочени в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и Правилника за прилагането му, като по аргумент от чл. 14в от ЗКВВООБ, същото се пренася до мястото на лова в разглобен вид или в калъф, а боеприпасите се пренасят отделно от оръжието. Следователно, в случая не е налице и хипотезата на ловуване по смисъла на чл. 80 от ППЗЛОД. Фактът, че жалбоподателят (сега касатор) в населено място е извадил ловното си оръжие и с него е стрелял по кучета, без да е налице разрешение за лов, сочи на употреба на оръжието не по предназначение, което поражда правото на органа за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 25, ал. 1, пр. 1-во от ЗКВВООБ. Изложеното в касационната жалба оплакване за нарушаване на нормата на чл. 57, ал. 1 от АПК, поддържано в контекста на релевирания довод по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК, е неоснователно. Срокът от четиринадесет дни, предвиден в чл. 57, ал. 1 от АПК за издаването на административния акт е инструктивен за административния орган, поради което с изтичането му не се погасява правомощието на органа да вземе решение по случая. Издаването на административния акт след изтичането на този срок не съставлява съществено нарушение на производствените правила и не се отразява на законосъобразността на заповедта. Ирелевантно за законосъобразността на акта за прилагане на ПАМ е и твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 60 от АПК. Съгласно приложения по преписката предавателно-приемателен протокол от 23.03.2007 г., касаторът лично е предал на служител при Пето РПУ ловното оръжие и разрешителното за носенето му до приключване на преписката. При тези данни се налага извод, че вещите са предадени доброволно от касатора, а не са иззети от него при условията на предварително изпълнение на постановената на 13.04.2007 г. заповед за прилагане на ПАМ. Касае се за оказване на съдействие по смисъла на чл. 36, ал. 2 от АПК за събиране на доказателства, а не за допускане на предварително изпълнение на административния акт за отнемане на притежаваното разрешително за носене на ловно оръжие по реда на чл. 60 от АПК. Още повече, че фактическото предаване на оръжието и разрешителното (23.03.2007 г.) предхожда издаването на заповедта по чл. 25 от ЗКВВООБ (13.04.2007 г.), при което поддържаната теза за незаконосъобразно проведеното й предварително изпълнение е нелогична. Не съставлява касационно основание и направеното оплакване за неправилно приложение на закона, поради обсъждане на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗКВВООБ в мотивите на съдебното решение. В квалифицираните случаи на този текст, допълнително регламентираните белези на деянието му придават по-висока степен на обществена опасност, без да игнорират изискванията на основния състав на административно нарушение по чл. 25, ал. 1. Съответно - при изведените правни изводи за законосъобразност на заповедта поради осъществен фактически състав на чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ, решението на първоинстанционния съд е правилно. Направеното оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила поради непроизнасяне по алтернативното искане за намаляване срока на действие на наложената ПАМ е неоснователно. Подобно искане е поначало неотносимо към преценката за законосъобразност на оспорената заповед, доколкото прилагането на ПАМ, вкл. преценката за нейното времетраене е изключително правомощие (компетентност) на началника на Пето РПУ при СДВР, което съдът не може да изземва. По изложените съображения не е налице основание за касиране на съдебния акт. Съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност приложените към административната преписка доказателства, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата нарушения на правораздавателната дейност на Административния съд, оспореното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,