Решение № 465 от 3.11.2025 г. на ВКС по дело № 20258002200888/2025 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по искане на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Видин за възобновяване на н.о.х.д. № 1054/2024 г. по описа на Районен съд – Видин.

В искането се навеждат доводи за наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК – разкрити нови обстоятелства, неизвестни на съда при постановяване на присъдата, които имат съществено значение за делото. Направено е искане за възобновяване на производството, за отмяна на влязлата в сила присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебното заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането, като счита, че следва да бъде упражнена компетентността на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК.

Осъденият Б. Т. Н., по отношение на когото са изискани всички справки за установяване, нередовно призован, не се явява.

Назначеният в това производство служебен защитник – адв. Д-Н. смята, че основанията на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК са налице. Счита обаче, че възобновяването на производството ще доведе до утежняване положението на осъдения, поради което моли искането на окръжния прокурор в тази насока да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в искането, заявените становища и събраните по делото материали, приема следното:

Искането е процесуално допустимо.

Същото се основава на хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и се отнася до влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 1054/2024 г. по описа на Районен съд – Видин. Искането е подадено в предвидения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 НПК, считано от датата на узнаване за новоразкритото обстоятелство. Макар с присъдата по горепосоченото дело да е приложен чл. 78а НК и на осъдения да е наложено административно наказание „глоба“, искането правилно е направено от компетентния по закон орган – окръжния, а не апелативния прокурор на основание чл. 380 НПК, предвид факта, че производството пред районния съд се е развило по общия ред, а не по реда на глава двадесет и осма НПК. Изводът се основава на трайно утвърдената практика, според която прилагането на чл. 78а НК с крайния съдебен акт не изменя процесуалния режим, по който е протекло производството.

По същество искането е основателно.

С обвинителен акт на Районна прокуратура – Видин, Б. Т. Н. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК – за това, че на 04.07.2024 г. около 09: 20 часа, в с. Гъмзово, общ. Брегово, обл. Видин, по ул. „Хан Кубрат“, е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „APRILIA“, модел SR 50, с № на рама ZD4MZE100WS0005151, което не е било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В хода на производството по н.о.х.д. № 54/2024 г., протекло по общия ред, Районен съд – Видин с присъда № 42/19.07.2024 г. е признал подсъдимия за виновен, освободил го е от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание по чл. 78а НК – глоба в размер на 1 000 лв. Присъдата не е била обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 05.08.2024 г.

С писмо с изх. № 1973/03.09.2024 г. Районна прокуратура – Костинброд (ТО – Сливница) е уведомила Районна прокуратура – Видин, че срещу същото лице се води досъдебно производство № 111/2024 г. по описа на ГПУ- Калотина, при което е било установено, че Н. е осъждан с влязла в сила на 28.12.2022 г. присъда № 2150/2022 г. на Апелативен съд – Бари, Италия, за престъпление сводничество, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца.

Фактът на осъждането е потвърден чрез изискана допълнително информация от Централно бюро „Съдимост“ при Министерство на правосъдието.

При тези данни от правна страна бе установено следното:

В съответствие с чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, за да бъде възобновено производството, следва да съществуват няколко общи предпоставки:

-първо: да са налични нови обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда;

• второ: обстоятелствата или доказателствата да имат съществено значение за решаването на делото и - трето: обстоятелствата или доказателствата да бъдат установени чрез разследване.

В настоящия случай и трите коментирани предпоставки са налице.

На първо място – осъждането за сводничество не е било известно на съда, постановил присъдата по н.о.х.д. № 1054/2024 г. на РС-Видин. В приложената по това дело справка за съдимост няма отразяване на осъждане на Н. в чужбина, като по делото са липсвали и други указания за съществуването му. В този смисъл фактът на това осъждане, установен в последствие, се явява ново обстоятелство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК.

На второ място - осъдителната присъда срещу Б. Н., издаденаз- от съд на държава – членка на Европейския съюз, от която е изводимо горепосоченото ново обстоятелство, има съществено значение за делото. Това е така с оглед нормата на чл. 8, ал. 2 от НК, според която осъждането в друга държава- членка за деяние, което съставлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. В случая правните последици на осъждането за сводничество имат отношение към института на чл. 78а НК, защото едно от условията за прилагането му е деецът да не е бил осъждан преди това за престъпление от общ характер.

Изпълнена е и последната предпоставка за възобновяване на делото – новото обстоятелство е разкрито чрез разследване. В съдебната практика еднозначно се приема, че под "разследване" трябва да се разбира както разследване, извършено в рамките на конкретно наказателно производство, така и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма за установяване на факти и обстоятелства, която е способна да гарантира тяхната обективност и достоверност – напр. процес по ГПК или по АПК, или при друга служебна дейност на прокуратурата като проверка по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ. В този смисъл са: решение № 191/28.07.2017 г. по н.д. № 479/2017 г., ІІ н.о. на ВКС, решение № 288/23.09.2015 г. по н.д. № 944/15 г., ІІІ н.о. на ВКС, решение № 337/ 04.10.2023 г. по н.д. № 708/2023 г. ІІ н.о. на ВКС, решение № 113 от 18.07.2019 г. по н.д. № 533/2019 г. ІІІ н.о. на ВКС, решение № 343/09.07.2025 г. по н.д. № 382/2025 г. І н.о. на ВКС и др. В процесния случай коментираното обстоятелство е констатирано в рамките на прокурорска проверка по цитираната преписка, след постъпилото уведомление за релевантно осъждане на Б. Н. в друга държава-членка.

При наличие на общите предпоставки на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК производството по н.о.х.д. №54/2024 г. по описа на РС-Видин следва да бъде възобновено, издадената по него присъда – отменена, а делото – върнато на районния съд за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т.

3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение