Решение № 6435 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 216/2011 г.

Решение № 6435 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 216/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадените две касационни жалби - от "СЕНСО МОДА" ЕООД със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. "Доспат" № 23, ет. 4, ап. 53 чрез процесуалния му представител адв. Айдарова и от началника на митница Югозападна чрез процесуалния му представител юрк. Бухлева, срещу решение на Административен съд - Благоевград № 591 от 8.11.2010 г., постановено по адм. д. № 108/2010 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на "СЕНСО МОДА" ЕООД се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспореното решение на началника на митница Кулата и присъдените разноски, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че решението на началника на митницата е мотивирано. Със съдебното решение се въвеждат нови фактически основания и се допълва издадения административен акт, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Погрешно е решението на съда в частта му, в която е прието, че мотивите се съдържат в приложените докладна записка и приложения 3 и 6. Неправилни са изводите на съда и вещото лице досежно издадените кредитни известия и начисляването на ДДС за стоките по тях. В кредитните известия освен артикули по посочената продажна фактура се съдържат и такива, които не са предмет на тази доставка. Всички стоки - предмет на доставката, са продадени и изпратени в друга държава членка на Общността с нужните за удостоверяване на ВОД документи. След като не са налице данни за разваляне на сделката и връщане на стоките обратно в страната, се налага изводът, че не са налице предпоставки за начисляване на ДДС. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - началникът на митница Югозападна - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на началника на митница Югозападна се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, в частта му, в която е отменено решението на началника на митница Кулата, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице по назначената ССЕ, като е редуцирал размера на определеното ДДС във връзка с кредитните известия. В резултат на извършената проверка е установено, че търговското дружество, по отношение на което е допуснат режим "Свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС - освободена доставка" /код 4200/ е некоректно и не е изпълнило задълженията си във връзка с така допуснатия режим. Наличието на кредитните известия доказва, че стоките, които са били допуснати в страната без заплащане на ДДС с цел да бъдат изнесени в друга държава - членка от ЕО, в последствие не са допуснати за свободно обръщение в страната - членка, за където са били предназначени. Затова за внесените стоки, които не са доставени по предназначение, възниква задължение за ДДС. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "СЕНСО МОДА" ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "СЕНСО МОДА" ЕООД - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са допустими. Предмет на съдебен контрол пред АС - гр. Благоевград е било решение № 1000-0121 от 23.11.09 г. на началника на митница Кулата, с което е определен нов размер на дължимите държавни вземания по ЕАД № 07ВG005400Н0041596/Н-4159/20071203 в общ размер 8361.55 лв. както следва: по т. 1.1.1. - установени внесени стоки на режим едновременно допускане "Свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС - освободена доставка" /код 4200/, за които не са налице документи по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и проверяваното лице не е издало протокол, съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС във вр. с чл. 57, ал. 4 от ЗДДС и съгласно приложение № 3 от доклада, за което следва да бъдат събрани суми за ДДС в размер на 6402.73 лв. и по т. 1.1.2. - установени внесени стоки на режим едновременно допускане "Свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС - освободена доставка" /код 4200/, за които са посочени фактури за продажбите им към краен потребител в приложената международна товарителница /СМR/ към ЕАД, но в последствие са издадени кредитни известия в нарушение на чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС и съгласно приложение № 6 към доклада следва да бъдат взети под отчет и събрани суми за ДДС в размер на 1958.82 лв. Административният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 3.12.2007 г. "СЕНСО МОДА" ЕООД е декларирало пред митница Кулата с ЕАД № 07ВG005400Н0041596/Н-4159/20071203 внос от Македония на дамски блузи от синтетика 6012 бр. и дамски ризи от памук 3086 бр. под митнически режим "Едновременно допускане свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС - освободена доставка" /код 4200/. Стоките са доставени от фирма "Модеста - дружество за търговия и услуги" - гр. Щип, Република Македония чрез фактура № 65/01.12.07 г. на стойност 46 424.50 евро /90 798.43 лв./. Въз основа на представения сертификат EUR 1 № А 0373947/01.12.07 г. стоките са освободени от заплащането на вносни митни сборове и други публични държавни вземания, в т. ч. ДДС. В изпълнение на заповед № ЗАМ - 170/30.05.08 г. на директора на Агенция "Митници" е извършена проверка относно законосъобразността на действията на търговското дружество "СЕНСО МОДА" ЕООД за периода 1.06.2007 г. - 28.05.2008 г. Констатациите са отразени в доклад № 98/12 от 8.07.2008 г. По т. 1.1.1. е прието, че стоките не са фактурирани в издадените от дружеството фактури към чуждестранните купувачи /стр. 2/. По т. 1.1.2 е прието, че към фактурите за продажбите в последствие са издадени кредитни известия, които са осчетоводени преди всичко като липси без да е установена причината /л. 3/. По делото са приети основно и допълнително заключения на вещото лице по назначената ССЕ, от които се установява следното: Издадени са от "СЕНСО МОДА" ЕООД 7 фактури към клиенти от страни-членки, подробно описани и изброени на л. 5 от основното заключение /справка 01/. Видно от приложената по делото СМR /л. 159/ с положени подписи, дата и печат стоката е получена в Германия от получателя в разтоварен пункт Textilvertrieb und Produktion Jurgen Fries Deutschland. В международната товарителница е посочено, че превозената конфекция е 9 098 бр. дамска конфекция /6 броя артикули/, което съответства на фактурираното с изброените фактури количество. Установено е пълно съответствие между доставеното по фактура № 65/01.12.07 г. количество и видове артикули и продадените такива с изброените 7 бр. фактури. Установени са 10 броя кредитни известия, подробно описани и изброени в справка 02 /л. 6/ от заключението. В тях не е посочено към коя фактура се отнасят, но е възможно да се установи на кой доставчик са издадени, както и по отношение на кои артикули, посочени в кои от фактурите. В продажната фактура се установяват същите артикули, както в кредитното известие има и еднаквост в продажните цени за съответния артикул, посочени във фактурата и в кредитното известие, но в продажната фактура артикулите са в по-голям размер. Кредитните известия са отразени в счетоводните документи на дружеството. Същите са включени в дневниците за продажбите. В допълнителната експертиза /справка 02/ на л. 3 от същата, вещото лице приема, че по 5 броя от 10-те кредитни известия няма сторниране на продадените количества стока. Първото е № 135/08 г. с получател "Глобус Логистик" за заплащане на логистика, а не за доставка на стоки. Липсва сторниране на стоки и по № 146/08 г. с получател "Трейд Мишън". Същото касае бонус оборот. Останалите три касаят продажби на стоки по фактура, издадена на друго лице, а по едното от тях е посочена стока с код, която не е по процесния ВОД. Изчисленият на тази база като дължим ДДС във връзка с останалите кредитни известия, е в размер на 500.43 лв. Направени са следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 56 от ЗДДС. В същия има изложени фактически и правни основания. Освен това, такива се съдържат и в доклад № 98/12 от 8.07.2008 г., коментиран в решението. По т. 1.1.1. решението е мотивирано с липсата на документ /фактура/ по чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Наличието на фактури за доставка на стоките по процесния внос, издадени на получатели - регистрирани по ДДС лица в друга държава-членка, е установено от вещото лице, а и същите са приложени по делото. По т. 1.1.2. решението е мотивирано с наличието на кредитни известия към фактурите, които според митническия орган показват, че тези стоки не са доставени в държава-членка и за тях липсват документи по чл. 45 от ППЗДДС, установяващи осъществяването на вътрешнообщностна доставка. поради това, на основание чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС доставката става облагаема, а данъкът - изискуем. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ППЗДДС, в този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаването на протокол по чл. 117 от закона. Отново от заключението на вещото лице се установява, че КИ / 10 броя/ са издадени към процесните фактури, независимо от това, че в тях изрично не е посочено към коя фактура се издават. От това заключение се установява също така, че не всички кредитни известия, изброени в първоначалното заключение касаят стоки по процесния ВОД, както и че тези КИ не са свързани с липсата на стоки. По тези КИ, по които има сторниране на стока, е определен дължим ДДС. Позовавайки се на събраните доказателства и заключението на вещото лице, съдът е отменил решението на началника на митница Кулата за разликата над 500.43 лв. до 8361. 55 лв. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на първия касатор за липсата на фактически и правни основания за издаването на оспорения административен акт. Правните основания са посочени в него и те са коментирани по-горе. Това са същите правни основания, на които е издадено оспореното решение, а не са допълнени от първоинстанционния съд. Фактически основания са налице в самото решение и в доклада към него. Що се отнася до кредитните известия, в които според този касатор са включени стоки от друг внос, то това обстоятелство не е установено по категоричен начин от доказателствата по делото. Освен това, дори и това да е така, то е в резултат от неспазването на изискването на чл. 115 от закона при издаването на кредитното известие в него точно да се посочи към коя фактура се издава, което дружеството не е направило. Що се отнася до представения с касационната жалба РА, касаещ периода м. декември 2007 г., в който няма определено задължение за внасяне на ДДС към бюджета, следва да се посочи, че същият е издаден след приключването на събирането на доказателствата в първоинстанционното производство и не е обсъден от АС. Освен това, както беше посочено по-горе, при внос, съгласно чл. 56 от ЗДДС, начисляването на ДДС се извършва от митническите органи. По отношение на стоките от процесния внос, за които се установява наличието на издадени фактури за доставката им в държава-членка, в касационната жалба на втория касатор не се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на решението. По т. 1.1.1. оспореният акт правилно е отменено от административния съд. Допълнителното заключение на вещото лице правилно е кредитирано от съда в частта му досежно кредитните известия, по които според него, не е налице сторниране на стока. С оглед на изложеното, решението на АС - гр. Благоевград, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение