Решение № 4763 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2008 г.

Решение № 4763 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на областен управител на област София Тодор Иванов Модев срещу решение № 193 от 14.05.2008 г. по адм. д. № 1451/2008 г. на Административен съд - София-град, II отделение, 28 състав. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил обжалваната Заповед № РЛ-035 от 22.02.2008 г., с която е постановен отказ да се уважи искането на Асен Кирилов Спасов за определяне на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Прието е, че обжалвания писмен отказ, обективиран в заповедта е издаден след като първоначално постановения мълчалив отказ е бил отменен от ВАС по адм. д. № 8844/2006 г., V отделение, с дадени съответни указания за приложение на закона и постановено връщане на делото като преписка, за произнасяне по направеното искане от Асен Кирилов Спасов. Въпреки това, областният управител като административен орган отново е постановил отказ, който е порочен акт. Обсъдена е бележката, издадена от МВР и прието от съда, че отразеното в нея навежда на довода, че липсват данни за конкретно извършено престъпление от жалбоподателя, освен абстрактния израз - криминални причини, което не е идентично на въдворяване, поради изтърпяване на присъда. Отново постановения отказ е отменен и делото като преписка е върнато на областния управител за ново произнасяне. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. По първоначално постановения мълчалив отказ по искането на Асен Кирилов Спасов, по негова жалба е образувано във ВАС адм. д. № 8844/2006 г. на I отделение и постановено решение I 11349/17.11.2006 г. Спора е разгледан при тогава действащия Закон за административното производство (ЗАП) и Закон за Върховния административен съд (ЗВАС). Разглеждайки спора по същество, съдът приел, че постановения мълчалив отказ е незаконосъобразен в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПГРРЛ, тъй като не са били взети предвид доказателствата, установяващи че през периода 10.02.1958 г. до 16.09.1959 г. жалбоподателят е бил въдворен в трудово възпитателно общежитие в Белене и са налице основания за присъждане на еднократно обезщетение. След отмяна на мълчаливия отказ и връщане на делото като преписка на административния орган, отново е постановен сега обжалвания писмен отказ, в мотивите на който се твърди, че въдворяването на Асен Кирилов Спасов в ТВО-Белене не е по политически причини, а по криминални причини, посочени в Служебната бележка № 1938/11.06.1992 г. на МВР. След връщане на делото на областния управител Асен Кирилов Спасов с молба от 13.09.2007 г. е представил нови писмени доказателства, изброени подробно. Приложени са на ксерокс архивни документи, съответно заверени от органите на държавния архивен фонд, съобразно изискванията на чл. 3, ал. 3, б. "в" от наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. От тях, приложената Заповед на министъра на вътрешните работи на НР България № 15 от 10.02.1958 г. се установява, че е издадена въз основа на Указ № 468/04.12.1956 г. на Президиума на Народното събрание и с нея се заповядва да бъдат въдворени в ТВО-Белене, Свищовско за срок от 1 година, съответните опасни за обществения ред и сигурност на страната - криминални престъпници, като в т. 24 е посочено името на жалбоподателя. Известно е, че следва да е налице влязла в сила присъда, която съответно определя едно лице за извършило съответно престъпление, дали то е криминално или друго. От издаване на тази заповед, жалбоподателя е бил задържан и въдворен в ТВО-Белене, по данни посочени в Служебната бележка № 1938/11.06.1992 г. на МВР. Към датата на задържането му 10.02.1958 г. е в сила Наказателния закон до 1951 г., но същия не е цитиран в Заповедта на министъра на вътрешните работи, а посочените в нея лица са назовани "криминални престъпници", което явно е пренесено и в данните на Служебната бележка, издадена от МВР. Тези данни в бележката обаче не могат да опровергаят официален документ, а именно издадената Заповед на министъра на МВР № 15 от 10.02.1958 г. Последвало е издаване и на друга Заповед на министъра на вътрешните работи № 17 от 19.02.1959 г., с която е постановено да бъдат превъдворени в ТВО-Белене посочени лица, сред които под № 59 е посочен жалбоподателя. Така крайния срок на въдворяването му е 16.09.1959 г. Правилно съдът е приел, че въдворяване по криминални причини не е идентично на въдворен поради изтърпяване на присъда, за която липсват данни. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,