Решение № 113 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 276/2009 г.

Решение № 113 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 276/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. В. против въззивното решение на В. окръжен съд № 147 от 4.07.2008 г. по гр. д. № 150/2008 г., с което като отменил решение № 85 от 22.02.2008 г. по гр. д. № 1586/2007 г. на В. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя против ВИДАХИМ А. гр. В. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от професионална болест за сумата 2000 лв., въззивният съд осъдил ВИДАХИМ А. гр. В. да заплати на В. С. В. 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от професионално заболяване на основание чл. 200 КТ със законна лихва, считано от датата на предявяването на иска 16.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата (лихвата е присъдена с допълнително решение от 28.11.2008 г.) и оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска до пълния претендиран размер 12000 лв. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна в отхвърлената част на иска. Ответникът "В" А. гр. В. не е взел становище по касационната жалба. С определение № 425 от 9.04.2009 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправните въпроси за размера на обезщетението за вреди от професионално заболяване по чл. 200 КТ във вр. с чл. 212 КТ, даващ възможност за приложение на чл. 52 ЗЗД и за началната дата на присъдената законна лихва - приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл 290, ал. 2 ГПК намира следното: Съдът уважил иска за сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване, като приел за доказан фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ - ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност валцьор, по време активната му трудова дейност на посочената длъжност заболял от хроничен бронхит и белодробен емфизем, които постепенно преминали в по-тежката Хронично обструктивна белодробна болест (ХОББ), давностно призната за професионална болест, довела до трайна нетрудоспособност, което ангажира имуществената отговорност на ответното дружество. Относно размера, съдът се е позовал на изслушани съдебно-медицински експертизи установили, че заболяването е необратимо, инвалидизиращо, животосъкращаващо и животозастрашаващо, оказващо влияние върху целия организъм, при което лицето е лишено от пълноценен живот и търпи болки и страдания. При тези обстоятелства е преценил, че обезщетение от 2000 лв. ще покрие понасяните от ищеца морални вреди, като върху обезщетението присъдил законна лихва от предявяването на исковата молба. Решението по отношение размера на присъденото обезщетение, с оглед на събраните по делото доказателства и представената съдебна практика по присъдени обезщетения при идентични заболявания е занижен и поради това неправилно в отхвърлената част на иска за сумата над 2000 лв. до 5000 лв. Решението е неправилно е и по отношение началната дата на дължимите лихви върху присъденото обезщетението. По тези два материалноправни въпроса съдът е направил изводите си в нарушение на материалния закон и на правилата на формалната логика, опита и научните знания. От представените писмени доказателства изслушани две съдебно - медицински експертизи е било установено непротиворечиво, че ищецът е заболял от хроничен бронхит и белодробен емфизем по време активната си трудова дейност като валцьор в ответното дружество, заболявания преминали в хронично обструктивна белодробна болест, давностно призната за професионално заболяване - протокол на диагностична комисия № 14/7.12.1989 г., Експертно решение на ТЕЛК № 86/12.05.2005 г. с призната нетрудоспособност 73 % и Експертно решение на ТЕЛК № 94 от 21.05.2007 г. потвърждаващо професионалното заболяване със 72% нетрудоспособност. В заключенията си вещите лица са посочили, че състоянието на ищеца се влошава прогресивно, провеждането лечение във високи дози е довело до отслабване на имунната система и до нисък праг на податливост към различни заболявания и увреждане на различни органи и системи на организма, най - вече, сърдечно - съдовата система. Ищецът е бил многократно хоспитализиран, през 2007 г. прекарал мозъчен инсулт, който нерядко е в причинна зависимост от общо увредения организъм, следствие на професионалното заболяване. Прогнозите за излекуване, според вещите лица са песимистични, което прави заболяването при ищеца необратимо. Характеристиките дадени от вещите лица на болестта, като инвалидизираща, животосъкращаваща и животозастрашаваща ищеца, който по време висящността на касационното производство на 1.12.2009 г. е починал, практически са оправдани, видно от причините в акта за смърт на ищеца - исхемичен мозъчен инсулт, мозъчна атеросклероза, артериална хипертония и хронична обструктивна белодробна болест, която според вещите лица лежи в основата на настъпилите увреждания на органи и системи на организма на ищеца. Тези обстоятелства, довели до трайна загуба на работоспособността на ищеца и до невъзможност за пълноценен живот не са били съобразени от съда в необходимата степен и интензитет при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което необосновано е занижено. Настоящият съдебен състав намира, че размера на дължимото обезщетение за обезвреда на търпените от ищеца болки и страдания, на основание чл. 52 ЗЗД по справедливост, следва да се увеличи на пет хиляди лева, т. е. ответникът ще следва да бъде осъден да заплати още 3000 лв. обезщетение за морални вреди над присъдените 2000 лв., със законна лихва от датата на инвалидизидането 26.08.2004 г. посочена в Е. решения на ТЕЛК. Решението в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 5000 лв. до пълния претендиран размер следва да се остави в сила. Ответникът ще следва да заплати в полза на Върховния касационен съд държавна такса върху уважения размер на иска 120 лева, а на жалбоподателя, респ. неговите наследници съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. съобразно уважената част на иска. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.