Решение № 789 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2344/2008 г.

Решение № 789 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2344/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Л. М. срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 26.06.2007 г. по гр. д. № 1636/05 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответницата по касация Дора С. Х. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна по делото против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 30.11.2004 г. по гр. д. № 11 524/2000 г., с което Е. Л. М. е осъдена да предаде на основание чл. 108 ЗС на Д. С. Х. владението върху лек автомобил, марка "Д", с рег. № С* рама 1J4GZ78Y6SC655329, с двигател без номер, цвят "черен". За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че договорът за покупко - продажба на автомобила, сключен на 20.01.2000 г. между продавачката Е. Б. К., чрез нейния пълномощник Д. В. Х. - съпруг на ищцата, и Е. Л. М., не е произвел валидно вещнопрехвърлително действие, тъй като към момента на продажбата продавачката не е била собственик на вещта. Изводът е обоснован с това, че с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 22.03.1999 г. Емилия Б. К. е продала автомобила на Д. В. Х., по време на брака му с ищцата Д. С. Х.. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон при постановяването му. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с обема на представителната власт на пълномощника и действието на договорите, сключени от лице без представителна власт, са неотносими към настоящия правен спор. Упълномощаването е едностранна сделка, с която едно лице овластява друго да извърши от негово име правни действия. Последиците от тези правни действия възникват направо за представлявания - чл. 36, ал. 2 от ЗЗД. Договорът, сключен с представител, обвързва представлявания и третото лице. В случая след като представлявания не е бил собственик на вещта към момента на сключване на договора за продажба, то и договорът не е могъл да прехвърли собствеността върху купувача. Без значение е обстоятелството, че собственик на вещта е бил представителят, тъй като той не извършва правните действия от свое име, а от името на представлявания. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът